Хлъц… Ъъъ, мама си има профил във Фейсбук. ОК, това го преглътнах.
После открих, че ми следи блога чрез rss. Честно казано, отново реших, че нещо цъкала напосоки.
Току-що обаче ми се похвали, че си има блог от близо два месеца и си публикувала там стиховете. Няма да ви го пускам, защото е на виетнамски и нищо няма да разберете, но… хлъц… мама ме уби! :)
XXI век, няма как :)
и аз съм такава мама
много съм отворена!
:))))))))))
Еее… Все пак мама е на 55 и допреди 2 години не знаеше, че компютърът не се изключва с щракване на копчето, като телевизора. :)
И, Мария, това, че ти си имаш фейсбук и само там си публикуваш новите неща, ме натъжава много много.
Всичко мога да понеса, само не и да се натъжаваш заради мен, Ан!
Мислила съм да си направя блог, но не мога да си избистря концепцията – хем да е като дневник, хем да го размахвам из целия интернет… или пък само да си държа там умни стихотворения?
Вариантът на майка ти е идеален за мен – да си имам блог и да пиша в него тайни нещица на виетнамски… ама като не владея езика?
Дано не го приемеш за натрапничество, но ето тук има едно място, където се трупат римуваните есемеси, които си пишем с едни приятели – http://www.dragolov.net/sms/
Идеята, поддръжката и вдъхновението са от Иван Драголов.
:)