Спокойна и блага.
Почивай в мир.
.
Животът тече по-гладко с виза
Получих най-после едногодишна шенгенска виза. Да са живи и здрави унгарците, много добри хора! Нищо, че за предишните 2 шестмесечни визи, които ми издадоха, посетих само веднъж Будапеща, при това за няколко часа, на път към Берлин – аз наистина много симпатизирам на унгарците. Вероятно сега хорицата се смилиха над мен и моя паспорт, нашарен с поне 6 шенгенски визи само за 2 години, а може просто да са искали да се отърват от мен поне една година. :)
Мога много да приказвам за процедури и консулства и техните различни критерии за издаване на виза, нищо че уж правилата са еднакви навсякъде.
От 23 години съм в България, от 18 години – с постоянно пребиваване, чак преди 3 години видях смисъл да поискам гражданство – заради безпроблемното пътуване наляво-надясно из Европата. Все още нямам отговор от Министерството на правосъдието, но за това мога още повече да разправям, а няма смисъл.
Вероятно ще получа гражданство, след като вече няма смисъл, защото нали уж България ще влезе в Шенген идната година. Някои зли езици обаче твърдят, че това няма да се случи.
Аз не разбирам. Не следя новините и не се интересувам от външната политика на България. По-запознатите да кажат мнението си – и вие ли мислите така? Защо? Ще ми е полезно да знам.
А дотогава ще се съгласявам с рекламата „Животът тече по-гладко с виза.“ Само че не тази виза, която имат предвид.
Празникът на есенното пълнолуние
Празникът се нарича Tết Trung Thu на виетнамски. Чества се на 15-тия ден от 8-мия месец на Лунния календар (познат също като Китайски). Твърди се, че на този ден Луната е най-кръгла, светла и ясна. Не съм проверявала.
Навремето на този празник родителите ръчно майсторяли играчки и приготвяли сладкиши за децата си. Сега играчките и сладкишите се купуват и подаряват в такова изобилие, че едва ли правят някому такова впечатление.
Но всички деца от поколението на майка ми например са очаквали с огромно нетърпение този ден. За тях празникът бил по-голям дори от Нова година. Единствено на него можели да се веселят с подарените им маски и хартиени лампи до късно вечерта.
И сега празникът е голям за малки и големи, най-малкото защото около него дните са официално повсеместно почивни. Улиците светят като в приказка от запалените лампи, а танцьори, репетирали седмици предварително, изиграват танци с маски и кукли. Не разбрах разликата между múa rồng и múa lân, при положение, че и двете значат танц на дракона, но се твърди, че първият е типичен за китайците, а вторият – за виетнамците. Освен това във Виет Нам има и танц на лъва. Ако ви е интересно – още малко информация в уикипедията.
Новата година във Виет Нам – част втора
… След като всички богове и предци са се нахранили с предоставеното им на олтарите (приема се, че са успели да го сторят, докато запалените ароматни клечици изтлеят съвсем), идва ред на простосмъртните да хапнат и пийнат.
После младите излизат и се събират в центъра на града, на езеро Ho Hoan Kiem или още познато като Ho Guom, за да посрещнат Новата година.
[Прочети повече…] about Новата година във Виет Нам – част втора
Да харесваш София
От доста време ми се върти една идея. Идея, породена от искреното ми желание (а в някои моменти – крещяща нужда) да харесвам града, в който израснах и в който живея вече 22 години или всъщност целия си съзнателен живот, но все не мога да нарека „свой“. Града, чиито улици обикалям всеки ден, и сиви фасади, задръствания, безкрайни ремонтни дейности, липса на паркоместа, на ред, на толерантност и възпитание у шофьорите, и тези дупки, плочки-изненадки в дъждовните дни, и кал през зимата, и прах през лятото… така са ми втръснали, до степен на дебилна апатия.
Новата година във Виет Нам – част първа
Кацнах в предпоследния ден на старата година. Според Лунния календар, тази Нова година се падна в средата на февруари.
По традиция (поне в нашата фамилия) в деня преди Новогодишната вечер (все едно 30 декември) цялата рода се събира в къщата на Първия син да хапнат, пийнат и се веселят. Предвид все още големите фамилии (за пример в нашата се достига до 40 души на всяко събиране, с все синовете, дъщерите, снахите, зетьовете, внуците, а вече и правнуците), които се събират сравнително често по различни поводи – Нова година, сватби, раждания, погребения, помени, по удивителен и доста изобретателен начин се е развил бизнесът с кетъринга по домовете и отдаването под наем на прибори и съдове за хранене.
[Прочети повече…] about Новата година във Виет Нам – част първа