От доста време ми се върти една идея. Идея, породена от искреното ми желание (а в някои моменти – крещяща нужда) да харесвам града, в който израснах и в който живея вече 22 години или всъщност целия си съзнателен живот, но все не мога да нарека „свой“. Града, чиито улици обикалям всеки ден, и сиви фасади, задръствания, безкрайни ремонтни дейности, липса на паркоместа, на ред, на толерантност и възпитание у шофьорите, и тези дупки, плочки-изненадки в дъждовните дни, и кал през зимата, и прах през лятото… така са ми втръснали, до степен на дебилна апатия.
И търся всяка възможност да избягам, anywhere else but here. Обикалям улиците на чужди градове, наизустявам всеки дребен красив детайл, а често се изненадвам как някъде из София е поникнала, сякаш за една нощ, цяла сграда. Да се питам дали оная катеричка на сградата на ъгъла при гробницата на Батенберг винаги е била там, защото хиляди пъти съм минавала покрай нея и не съм я забелязвала. И защо, когато преди месеци ме попитаха за три места в София, които бих препоръчала на чужденец, ми беше толкова трудно да отговоря.
Прииска ми се да създам сайт, в който да колекционирам красоти от София. Без нотки на носталгия и тъга по изгубеното, без огорчение от настоящата реалност, без призиви за бъдещи промени. Просто кадри от сегашна София, които доказват или поне подсещат, че има какво да харесваш в този град. Сайт, в който да се публикуват снимки и кратки лични истории, свързани със София, не само от мен, но и от всеки, който почувства идеята своя.
Един пост в Пътепис преди няколко седмици ми припомни, че е крайно време да я осъществя. Дори имах първи снимки за публикуване – цветята, поникнали от асфалта на ул. Струмица:
И в търсене на подходящото име и домейн, ангажирайки няколко верни другари, попаднахме на най-доброто изпълнение на тази идея – Малки истории за града.
Чудно как сякаш са ми прочели мислите:
Идеята е, че в крайна сметка София е хубав град, което често се забравя.
Колко по-хубаво е вместо като ходиш по улицата и да се дразниш, че е мръсно, че не са ремонтирали старите сгради и те се разпадат, да се сетиш за някоя хубава история, свързана с улицата, входа или някое дърво?
Дори и да не е твоя история. История на някого, която прочиташ някъде и я запомняш, защото е просто хубава малка история.
И така, идеята на този сайт е София (а може и не само София) да се напълни с хубави малки истории, които да направят града по-приятен.
Пишеш, правиш снимка и отбелязваш на картата къде се намира твоята малка история, и я пращаш.
Това е. :)
Явно по едно и също време сме почувствали една и съща потребност, защото сайтът е съвсем пресен, от няма и два месеца. И въпреки това кратко време е събрал страхотни истории като Историята за комунизма, Малката математическа история, Малката история за ключар и историята за Кръгли и квадратни шахти.
Не знам за вас, но това място ме усмихва всеки път, когато го посетя.
Даниел казва
Интересно озеленяване има
Бойко Благоев казва
Ако искаш още повече да ти хареса София, заповядай на безплатна обиколка с нас всеки ден от 18:00 (скоро и от 11:00) пред Съдебната палата:
http://www.facebook.com/pages/Sofia-Bulgaria/Free-Sofia-Tour/147623095263496?ref=ts
An казва
Бойкооо… Да не си вече у българско за постоянно, дете прекрасно? :) И няма да се обадиш за някоя бира, ми на разходки искаш да ме водиш!
Стойчо казва
Признавам, че това е най-добрият комплимент, който съм получавал от години насам :)
An казва
Ма то писанието не е от тебе. ;) Комплиментът си беше към авторката. :P
Стойчо казва
Абе разбра ме какво имам пред вид :)
Галя казва
‘Не са ти нужни нови гледки, нужни са нови очи’ :) скоро се убедих в това, поглеждайки по ‘Ангел Кънчев’ към Витоша, седейки на пейчиците до паметника на Гарибалди.