Винаги съм харесвала Пловдив. За разлика от София, градът е много по-зелен и спокоен, хората са с по-благи изражения, а през пролетта Пловдив е просто съвършеното място за лежерни разходки.
Мамо, мамо, влязох в новините!
При това на Националната телевизия, въх, уби ма! Изчакайте до 15-тата минута и тогава ще се появя. Тъпото е, че няма как да се превърти или поне аз не успях с моя нет.
Добавено: От сайта Българо.Азия са били така добри да изрежат само частта с мен в новините, за което съм им много благодарна.
Интервюто беше взето уж за Малки истории и доста се учудих, че го поместиха в По света и у нас. Моите 3 минути слава, в които стърчат неизменните ми чаровни антенки, а физиономията ми е каменна и дебилна, клоняща към кисела, почти зла, без да знам защо. Пък аз помня, че се усмихвах от време на време. Май.
Освен това пак объркаха имената ми, но не им се сърдя – те са си доста объркващи… :)
Пролет
Има нещо много успокояващо, градивно и позитивно в това да отглеждаш цветя и най-вече да ги посадиш и да чакаш да поникнат и разцъфнат. Удоволствието тогава е някак… заслужено. Показаните по-долу цветя са ми подарени като семенца или луковици за рождения ден.
Четирилистната детелина от Мария,
Пиано
Обвиниха ме, че се фукам с вещта, а не могат да разберат, че се фукам с детската мечта, която съм осъществила – да имам пиано. Не е съвсем истинско, така де – електрическо е, и по-добре, за щастие на съседите. Нали е красиво? :)
Поздрав с една от най-любимите ми виетнамски песни, изпята от виетнамската Леа Иванова – Khánh Ly. Също и с една великолепна версия соло пиано. Някога и аз ще мога да свиря така, обещавам!
Виет Нам – страната и хората
(цък върху снимката, за да прочетете)
Чудесно, малко суховато, но доста информативно четиво, в което открих някои неизвестни и интересни за мен факти.
Виетнамската сватба – Lễ ăn hỏi
Церемонията по искане на ръката на булката. Сиреч годеж. Много важна част от виетнамската сватба, богата на ритуали, дарове, трапеза и брой участници. От двете страни присъства ЦЯЛАТА РОДА – от дядото и бабата до най-малките наследници.
Освен това делегацията на момчето трябва да бъде предводена от няколко млади, симпатични и енергични ергени, близки приятели или роднини на момчето или пък… взети под наем. С изненада открих сайт, който отдава под наем „възпитани, учтиви, високи над 1,70 м (!!!) студенти, с опит в обслужването на такива събития, облечени в бели ризи, червени вратовръзки, черни панталони и черни обувки, с цена 80 000 донги (8 лв) на момче“. Могат да бъдат облечени и в национални мъжки носии. Не се учудвайте, че и те са рокли. Навремето нашите баби и дядовци цяла революция са сътворили, когато започнали да носят само панталони без рокли отгоре…