Виетнамската сватба – Lễ chạm ngõ

<< Към предисловието

Ще удължа малко предисловието с уточнението, че описвам типичната северновиетнамска сватба, защото все пак родата ми произлиза от тази част на страната. По другите краища традициите се различават, но е съвсем разбираемо – една такава мъничка България има такова голямо разнообразие от народни обичаи, какво да кажем за страна, 4 пъти по-голяма и 11 пъти по-населена?

Отварям още една скоба, че хората във Виет Нам са много суеверни и за всички важни събития в живота си (включително и за смъртта си, ако могат да избират) се съобразяват с доброто разположение на звездите спрямо тях конкретно. Така че не се учудвайте, че повтарям как внимателно избират деня и часа на провеждане на всеки етап от своята сватба.

Та… да започнем с първия сватбен ритуал:

Lễ Chạm ngõ

Буквално се превежда „церемония по допиране на улиците“. Официалната първа среща на родителите на двете страни. Има за цел взаимно проучване на произхода, имотното състояние, образователното и професионалното ниво на двата рòда, както и дали двамата млади си подхождат според звездите и личните им качества. Един вид „опипване на почвата“. И ако резултатът от срещата е задоволително положителен, родителите на момчето искат разрешение от страната на момичето „младите официално да си общуват и да се опознаят“. Нищо че вече ходят от 6 години. :)

…

Тук е мястото да вмъкна, че младите във Виет Нам все още се женят девствени. Поне тези от „добрите семейства“. Дълго време си мислех, че е алабала и че все пак живеем в XXI век, пък и тях ги тресат същите хормони като младите хора навсякъде по света. Но не – всички мои братовчедки стоически се пазят до първата брачна нощ, а братовчедите вярват, че трябва да са първият мъж на своята жена, иначе ако тя така лесно се дава преди сватбата, то каква ли ще е след нея.  Та дори „лесно“ да значи след 6 години връзка. :)

И не, не се женят на 13-15 години. Дори изчакват поне да завършат висшето си образование, да започнат работа и тогава да създадат семейство.

…

Обичайно двете семейства избират заедно датата и часа, в който бъдещият жених с родителите си или с баща си и един висшестоящ член на рода отиват на гости на семейството на момичето. Носят дарове:

– един странен плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка и който оцветява зъбите и устните им в алено червено; броят на плодовете трябва да е четен

снимка: vi.wikipedia.org

– две бутилки оризова ракия
– два или четно количество пакети зелен чай на листа

Посреща ги ЦЯЛАТА рода на момичето плюс най-близките ѝ приятелки. Момчето е в официални дрехи или в днешно време – в костюм сако, панталон, риза и вратовръзка. Момичето е в традиционна виетнамска рокля. Гостите се посрещат без официалности, скромно, със зелен чай, плодове, динени семки и сушени захаросани кокосови лентички. С това се показва, че са добре дошли, но не и непременно, че им се приема целта на посещението.

Когато страната на момичето приеме даровете от гостите, ги поднасят на олтара на прадедите и с това дават съгласието си младите да общуват „сериозно“. Тогава извикват момичето, което сервира чай на гостите и цялото си семейство, като приканва родителите си да отпият от чая, с което изразява пък своето съгласие по темата, но няма право да приканва гостите. Това право имат само родителите ѝ. Това е и моментът, в който родителите на момчето преценяват бъдещата си снаха. Момчето присъства, но няма право да седи заедно с родителите си. Абе един вид преговорите се водят между родителите на двамата, а самите те висят като прани гащи отстрани. :)

След цялата тази процедура от страната на момичето вече могат да поканят гостите да останат на тържествен(-а) обяд (вечеря), за да покажат по-близките си отношения. Приема се, че две семейства щом се сродят, те наистина стават роднини, а не чужди хора, и откази от всякакво естество не се приемат. Нещо като членовете на Масонските ложи по света. :)

След тази среща кандидат-булката се възприема като момиче с потекло, произлизащо от добро семейство, а не без корен и история.

Този ритуал, макар и скромен по отношение на дарове и гощавка, все пак е много важна част от една сватба. С него се дава официалният старт на едни роднински отношения, които, макар и некръвни, остават за цял живот. Но тази среща не е обещание, а само първа стъпка към това двете семейства да станат роднини. Мостът към годежа и сватбата.

Пристъпва се към избирането на деня и часа за следващия ритуал – искането на ръката на булката (годеж).