where time stands still
Чакай да ти разправя за Париж! Бил ли си там?
Прекрасен е! И миналата година го знаех – за 10-те часа, в които го прекосих по диагонал, препускайки… и за 5-те дни през лятото, когато карах колело по неговите улици и ми беше едно такова щастливо. Но сега вече съм убедена – някога съм живяла в този град. Съвършен е за стрийт! А хората са с толкова благи, спокойни, усмихнати изражения… че им завидяваш.
… home again
I like to be there where I can
When I come home cold and tired
It’s good to warm my bones beside the fire
Ето ме най-после вкъщи. След 32 дни, 10 полета, 4 страни, 9 града, 1 сватба, 1 конференция, 1 загубен катинар за куфар и 1 забравен телефонен апарат, поради което ще звуча зачудена в първите мигове на всяко обаждане, опитвайки се да отгатна кой ми звъни. Връщам се вкъщи с кошница, пълна със снимки и истории за разказване.
След като RT е retweet, вероятно това, което искам да направя, е reblog: RB @boryanayotova: Остров.
(Много е полезно понякога да разглеждаш статистиката в блога си – проследяваш линковете към теб и откриваш сродни мисли у напълно непознати хора.)
снимка: vietvaluetravel
Разговор с позната, която е тръгнала за Виет Нам и помоли за малко насоки, ме накара да драсна най-после поне някакви кратки бележки за места, които според мен заслужават да се видят. Ако успеете да минете през всичките, та дори за по един-два дни, спокойно можете да кажете, че сте добили пълна представа за тази страна.
Подбрала съм да има от всичко за всеки – градски туризъм, природа, история, култура, екзотични морски курорти и малко планина. Като цяло списъкът ще повтаря доста места от обичайните туристически гайдове, неизбежно е, но все пак ще се опитам да насоча вниманието ви и към местата, които представляват интерес за мен и на които не се набляга често в пътеводителите.
Последната част на виетнамската сватба. Тюх, най-после! Дотук всичко изброено изтощава дори само докато го изчетеш, камо ли да го изживееш. То излезе бетер циганска сватба, дето три дена яли, пили и се веселили. Сигурна съм, че дори кралските особи не се морят толкова с церемонии.
Ще кажете, че най-сетне стигнахме до купона, но както споменах преди, тази част е всъщност най-скучната. Защото цялата дандания се развива за около 2-3 часа и особено за жалене са младоженците – уж трябва да е техният най-важен празник, а през цялото това време се занимават с посрещане на гостите, ръкуване със стотици ръце, обикаляне по масите и усмивки през зъби, и не могат ни да хапнат нещо, ни да седнат. И не, не ми казвайте, че тук е същото. Сега ще видите за какво ви говоря.
Добре де, мина повече от месец. Всъщност… минаха 4 месеца. Но ето, че трябваше съвсем да изкукам до никое време от безсъние, за да си изпълня обещаното.
Та така… Запознахме двете страни на момчето и момичето, съгласихме се те да си дружат официално, сгодихме ги… Сега остава да ги оженим.
Излишно е да споменавам, че отново се търси подходящия според звездите ден и час, нали?
[Прочети повече…] about Виетнамската сватба – вземането на булката