Фен съм на slow food, но бавното връткаво планирано готвене все нещо не ми се случва. Не е до липса на време, а по-скоро на търпение, последователност и прецизност в спазването на рецепти. Освен това никога не планирам покупките си според какво ще готвя, а обратното – в най-добрия случай стоя пред витрината в магазина, почесвам се, виждам нещо прясно и приятно на вид и го купувам, пък после мисля какво да го правя, а в по-честия случай просто отварям хладилника и каквото намеря – за мен си е.
Гергана
Днес ме обрекоха на будуване, докато не изчета от кора до кора блога на едно изключително момиче – avocett, или Гергана Даскалова. Тя е наистина възхитителна! – с таланта си да вижда и заснема красивото, да изработва уникални картички и да разказва с такава лекота и неподправена искреност; с любовта си към селото, градината и семейството; с упорството, с което преследва мечтите си и устоява на всичко пошло извън нейния свят, за да бъде вярна на себе си. А е само на 18.
И семейството й е великолепно! А разказът й за дядо й ме върна към моя за баба ми и ми стана отново топло, и хубаво, и тъжно, и мило…
Когато се разболя, не спря да си прави планове за бъдещето.
Благодаря на Ясмина, че ми я подшушна. :*
Цветове
Color – Method of Action – страхотен тест за разпознаване на цветовете! След третото ниво нещата загрубяват. :) Споделете резултата си от първия път, много ми е интересно. Виктор изкара 8,9, а при втория опит стигна до 9,7, което за мен е равносилно на решено от робот. Но той все пак с това си изкарва прехраната и твърди, че има много добър монитор.
Авторски права = автогол?
Рядко ще ме видите да се намесвам в спорове по обществено-социално-политически въпроси, защото аз наистина се старая да не коментирам.
(Например темата за личните данни – за мен цялата тази параноя по пазенето на лични данни ми идва в повече и да се впускам в спорове със служителка примерно на рецепцията на някой хотел дали има или няма право да ми копира личната карта и как го съхранява това копие… е просто излишно. Първо – защото от нея нищо не зависи и такава е процедурата, и второ – ами естествено, че ако не съм гарантирала с кредитна карта и им цъфвам чаровна и усмихната, но напълно непозната и плащаща в брой… Дори да платя предварително за нощувката, колкото и да струва тя, щетите, които бих могла да нанеса по стаята са в пъти по-страшни и после ще имат да ме гонят… А и наистина не мога да разбера какво толкова могат да направят с копието от личната ми карта… И като се изказах така на няколко места, щяха да ме изядат с парцалките, та реших просто да си туря ципа на устата и повече да не продумам по темата.)
Но заглавието всъщност беше за авторските права…
Равносметка
Почти 2 години и половина по-късно бих написала същото. Явно поумнявам твърде бавно.
Баба ми
Отдавна искам да напиша за бабите си…
Защото искам да ги помня. Защото винаги са били толкова далеч, защото нямам никакъв спомен за тях от ранното си детство, когато са били близо, и защото винаги тази частица от мен ми е липсвала. И сега всеки път, когато чуя някоя позната мелодия или ме попитат за Виет Нам, в главата ми изплува образът на баба ми по майчина линия, на гърлото ми застава буца, а очите ми се пълнят със сълзи. А не мога да си обясня тази носталгия и липса.
Разказът на Жълтурчето ме трогна много.