Авторски права = автогол?

posted in: гневно | 1

Рядко ще ме видите да се намесвам в спорове по обществено-социално-политически въпроси, защото аз наистина се старая да не коментирам.

(Например темата за личните данни – за мен цялата тази параноя по пазенето на лични данни ми идва в повече и да се впускам в спорове със служителка примерно на рецепцията на някой хотел дали има или няма право да ми копира личната карта и как го съхранява това копие… е просто излишно. Първо – защото от нея нищо не зависи и такава е процедурата, и второ – ами естествено, че ако не съм гарантирала с кредитна карта и им цъфвам чаровна и усмихната, но напълно непозната и плащаща в брой… Дори да платя предварително за нощувката, колкото и да струва тя, щетите, които бих могла да нанеса по стаята са в пъти по-страшни и после ще имат да ме гонят… А и наистина не мога да разбера какво толкова могат да направят с копието от личната ми карта… И като се изказах така на няколко места, щяха да ме изядат с парцалките, та реших просто да си туря ципа на устата и повече да не продумам по темата.)

Но заглавието всъщност беше за авторските права…

Тази сутрин гледах по БНТ едни снажни момци, в т.ч. Комитата, да спорят на тема АСТА и честно казано не разбрах много за какво така се пенят. След това прочетох публикацията на Пейо и ми се разясни. (за първи път изчитам докрай негов пост по обществено-социален въпрос и не гледам тъпо в монитора; не защото той не е достатъчно старателен в обясненията, просто аз съм доста апатична по тези въпроси, а като не ме интересува нещо, бавно схващам защо други толкова се интересуват)

За това защо не се е дала гласност и право на дискусия преди да се подпише този договор, който пък явно ограничава свободния обмен в Интернет – ще оставя други да се възмущават. Не защото аз не се възмущавам, но търговецът в мен си задава едни други въпроси:

Що за тъпотия от страна на пенещите се да им се защитават авторските права? Не се ли сещат, че така сами си орязват възможността да се популяризират и да си набавят нови клиенти, тъй де, почитатели? Какво, разчитат единствено на участия по концерти, ТВ предавания и радиостанциите? Да ме прощават, но стойностната за мен музика от последните 10 години не я пускат по телевизията, нито по радиата. И съм научавала за нея чрез приятели, блогове, форуми, ютуб. И концерти, да, но колко като мен ще дадат 50-100 лв за концерт, знаейки 3-4 песни на изпълнителя? Освен че това вече е в миналото. Сега ме мързи да ходя и трябва наистина много много да ми е любима групата/изпълнителят.

Помня, когато работех в едно кафене и там пускахме музиката, която обичахме – от касетки. И разни хора ме питаха за изпълнителите на песните, интересуваха се и се зарибяваха. Още тогава на обложките на касетките пишеше, че се забранява всякакво публично възпроизвеждане, но ние не го спазвахме.

Вчера един приятел разправя, че в момента слушал Dream Theater/Scenes From a Memory и колежката му с интерес го попитала каква е тази музика, защото е много яка. И ето че ще се появи нов фен на тази група, който научава за нея по най-естествения начин. Чудно ми е, абе хора, та това ви е най-добрият маркетинг! Разпространението на вашето дело чрез феновете! Чист MLM, при това – възможно най-искреният и безкористният!

Сега, пределно ми е ясно, че всъщност не самите творци (не всички), а техните издатели, продуценти и разни други бесни лапачи посредници треперят за паричките, които ще изгубят покрай това „нелегално разпространение“. И че за това ще са готови да прокарат закони, чрез които да ми ровят в блога, компютъра, чат-логовете, да ме спрат да цитирам любимите си поети, да споделям любимата си музика и любимите си филми, без да съм питала дали може.

На всички тях пожелавам повече мъдрост, смирение и скромност. И да си запалят една пура, та поне голямата им лакома уста да се позатвори малко! Пък така може да спечелят повече от пълни зали и стадиони, и кой знае, може и повече от легални продажби. Защото аз съм от онези лумпени, които са давали и последните си пари за оригинални дискове. Но сега все повече ще се чудя защо.

Come in here, dear boy, have a cigar.
You’re gonna go far, you’re gonna fly high,
You’re never gonna die, you’re gonna make it if you try; they’re gonna love you.
Well I’ve always had a deep respect, and I mean that most sincerely.
The band is just fantastic, that is really what I think.
Oh by the way, which one’s Pink?
And did we tell you the name of the game, boy
we call it Riding the Gravy Train.
We’re just knocked out.
We heard about the sell out.
You gotta get an album out,
You owe it to the people. We’re so happy we can hardly count.
Everybody else is just green, have you seen the chart?
It’s a helluva start, it could be made into a monster
if we all pull together as a team.
And did we tell you the name of the game, boy
we call it Riding the Gravy Train.

One Response

Leave a Reply