Авторски права = автогол?

Рядко ще ме видите да се намесвам в спорове по обществено-социално-политически въпроси, защото аз наистина се старая да не коментирам.

(Например темата за личните данни – за мен цялата тази параноя по пазенето на лични данни ми идва в повече и да се впускам в спорове със служителка примерно на рецепцията на някой хотел дали има или няма право да ми копира личната карта и как го съхранява това копие… е просто излишно. Първо – защото от нея нищо не зависи и такава е процедурата, и второ – ами естествено, че ако не съм гарантирала с кредитна карта и им цъфвам чаровна и усмихната, но напълно непозната и плащаща в брой… Дори да платя предварително за нощувката, колкото и да струва тя, щетите, които бих могла да нанеса по стаята са в пъти по-страшни и после ще имат да ме гонят… А и наистина не мога да разбера какво толкова могат да направят с копието от личната ми карта… И като се изказах така на няколко места, щяха да ме изядат с парцалките, та реших просто да си туря ципа на устата и повече да не продумам по темата.)

Но заглавието всъщност беше за авторските права…

Тази сутрин гледах по БНТ едни снажни момци, в т.ч. Комитата, да спорят на тема АСТА и честно казано не разбрах много за какво така се пенят. След това прочетох публикацията на Пейо и ми се разясни. (за първи път изчитам докрай негов пост по обществено-социален въпрос и не гледам тъпо в монитора; не защото той не е достатъчно старателен в обясненията, просто аз съм доста апатична по тези въпроси, а като не ме интересува нещо, бавно схващам защо други толкова се интересуват)

За това защо не се е дала гласност и право на дискусия преди да се подпише този договор, който пък явно ограничава свободния обмен в Интернет – ще оставя други да се възмущават. Не защото аз не се възмущавам, но търговецът в мен си задава едни други въпроси:

Що за тъпотия от страна на пенещите се да им се защитават авторските права? Не се ли сещат, че така сами си орязват възможността да се популяризират и да си набавят нови клиенти, тъй де, почитатели? Какво, разчитат единствено на участия по концерти, ТВ предавания и радиостанциите? Да ме прощават, но стойностната за мен музика от последните 10 години не я пускат по телевизията, нито по радиата. И съм научавала за нея чрез приятели, блогове, форуми, ютуб. И концерти, да, но колко като мен ще дадат 50-100 лв за концерт, знаейки 3-4 песни на изпълнителя? Освен че това вече е в миналото. Сега ме мързи да ходя и трябва наистина много много да ми е любима групата/изпълнителят.

Помня, когато работех в едно кафене и там пускахме музиката, която обичахме – от касетки. И разни хора ме питаха за изпълнителите на песните, интересуваха се и се зарибяваха. Още тогава на обложките на касетките пишеше, че се забранява всякакво публично възпроизвеждане, но ние не го спазвахме.

Вчера един приятел разправя, че в момента слушал Dream Theater/Scenes From a Memory и колежката му с интерес го попитала каква е тази музика, защото е много яка. И ето че ще се появи нов фен на тази група, който научава за нея по най-естествения начин. Чудно ми е, абе хора, та това ви е най-добрият маркетинг! Разпространението на вашето дело чрез феновете! Чист MLM, при това – възможно най-искреният и безкористният!

Сега, пределно ми е ясно, че всъщност не самите творци (не всички), а техните издатели, продуценти и разни други бесни лапачи посредници треперят за паричките, които ще изгубят покрай това „нелегално разпространение“. И че за това ще са готови да прокарат закони, чрез които да ми ровят в блога, компютъра, чат-логовете, да ме спрат да цитирам любимите си поети, да споделям любимата си музика и любимите си филми, без да съм питала дали може.

На всички тях пожелавам повече мъдрост, смирение и скромност. И да си запалят една пура, та поне голямата им лакома уста да се позатвори малко! Пък така може да спечелят повече от пълни зали и стадиони, и кой знае, може и повече от легални продажби. Защото аз съм от онези лумпени, които са давали и последните си пари за оригинални дискове. Но сега все повече ще се чудя защо.