In An's Room

where time stands still

Истанбул

Един от най-страхотните и любимите ми градове. Там всичко е наситено: въздухът – с аромати, храната – с най-различни вкусове, улиците – с цветове и хора. Не си представям на някого да му е скучно в Истанбул.

*
Пътят до там – единствената неприятна част на Истанбул. С кола е около 6 часа, което е равно на София-Варна. Стигането е лесно, но придвижването из града е пълен ад. Целодневните задръствания, маниерът на шофиране и липсата на паркоместа могат спокойно да ви откажат от идеята да тръгнете със собствената си кола.

[Прочети повече…] about Истанбул

Особености на виетнамската кухня и култура на хранене

От едно известно време ми се върти идеята да организирам срещи с виетнамската кухня. Едно, за да запозная българската публика с ястията и културата на хранене на моята родина, защото в България информацията в тази насока е оскъдна или направо липсва, а последният истински виетнамски ресторант в София затвори врати преди 7-8 години. И второ, за да се срещна с нови хора, и заедно да готвим и да се веселим. Форматът ще е небрежен, приятелски, максималният брой участници в готвенето ще е 10, а мястото вече е ясно и перфектно за целта – студиото за кулинарни уроци Chef за кеф на бул. Дондуков 24А. Остава само да реша кое ястие да приготвим на първата среща и ще пусна отделен анонс с условия за участие и записване.

Преди това обаче ми се ще да ви запозная с основните характерни черти на виетнамската кухня.

[Прочети повече…] about Особености на виетнамската кухня и култура на хранене

За сбъдването на мечтите и малките занаяти

В това заглавие се крият няколко интересуващи ме напоследък теми. Но… едно по едно:

Напоследък все се сблъсквам с хора, които тайничко са мечтаели да сбъднат детските си желания „да правят това, което обичат, когато пораснат“, и… кризата им е помогнала.

Ани Банкова е сред тях. Тя е прекрасна жена. Има страхотен усет към красивото, детайлите, индивидуалността… и обича да шие. Винаги, когато съм я срещала, е била в на вид семпли, но много елегантни, с подчертана индивидуалност и харизма дрехи.

Преди половин година тя се захвана да ги шие и за други. И… да ви кажа… получават й се. Метнете един поглед на роклите, сред които съм харесала поне 5-6 модела, или пък разгледайте цялата колекция, и със сигурност (дамите) ще намерите нещичко и за себе си…

Пожелавам й много успех и никога да не загуби любовта, с която се отнася към всяка дреха, която излиза от нейните ръце.

Пожелавам и на себе си някога и аз да мога да се прехранвам от занаят, в който да влагам толкова сърце и умение…

One

(Открих си това в черновите от преди… хм… 3 години? Нямам идея защо не съм го публикувала…)

„One не е песен за единството, тя е песен за различното… Тя е анти-романтична: „Ние сме едно, но не сме едни и същи. Стигнахме дотам да си помагаме“. Напомняне, че нямаме избор. Още се разочаровам, когато хората чуват припева като „трябва да си помагаме“, а не като „стигнахме дотам да си помагаме“… Срещал съм стотици хора, които са я слушали на сватбата си. Аз им казвам: „Вие луди ли сте? Това е песен за раздялата!“

(откъс от интервю с Боно в книгата U2 за U2)

Буболинка

Буба я помня от преди… хм, доста години. Прекрасна девойка! Майка на три малчугана, красива, изключително мила и възхитителна с отношението си към детайлите.

Тя е близка приятелка на мой близък и когато същият този човек ми разказа за нейното най-ново начинание от преди 2-3 години, аз слушах смаяна. Но когато наистина видях на какво е способна, съвсем млъкнах. От изумление.

С последното си творение тя надмина себе си.

Моля ви, вгледайте се в това:

… и после осъзнайте, че това е всъщност… ТОРТА! За рождения ден на втория й син – Давид.

[Прочети повече…] about Буболинка

Бизнес във Виет Нам, или една тъжна история за възхода и падението на пекинезите

Оня ден ми се обади един познат. Започнал нов бизнес с вино и попита какво ми е мнението за пазара във Виет Нам. Казах му, че там няма традиция в консумирането на вино и новата юпи класа, която обикновено е учила и живяла в чужбина и уж разбира повече от вина, предпочита френското и италианското, и дори на аржентинското гледа с презрение. А българското вино е най-евтиното в супермаркетите и в най-добрия случай го купуват за готвене. Колкото и да е хубаво и класно.

И не че не е възможно, но трябват доста инвестиции в агресивен маркетинг, за да се промени мисленето на населението. И това е доста рисковано начинание, защото азиатският пазар е пренаситен от каквото се сетиш и хиляди пъти по-динамичен от европейския. Всичко чуждо е въпрос на гъзария и мода, която бързо отминава, всеки нов продукт се посреща с „Ура!“. Номерът е да си пръв и да измислиш нещо ново веднага след първата вълна, а не да се лакомиш да внесеш стотици контейнери поради внезапния начален интерес, защото за 2 седмици ще се нароят 20 имитатора, пазарът ще се наводни, всеки ще си е купил от този продукт и след няма и 6 месеца всичко свършва. Трудно може да се търси стабилност на този пазар…

И след като приключих разговора, се сетих за една истинска история, която много добре описва това, което твърдя по-горе:

[Прочети повече…] about Бизнес във Виет Нам, или една тъжна история за възхода и падението на пекинезите