Един от най-страхотните и любимите ми градове. Там всичко е наситено: въздухът – с аромати, храната – с най-различни вкусове, улиците – с цветове и хора. Не си представям на някого да му е скучно в Истанбул.
*
Пътят до там – единствената неприятна част на Истанбул. С кола е около 6 часа, което е равно на София-Варна. Стигането е лесно, но придвижването из града е пълен ад. Целодневните задръствания, маниерът на шофиране и липсата на паркоместа могат спокойно да ви откажат от идеята да тръгнете със собствената си кола.
Влакът е опция, но ако сте двойка и искате спален вагон, трябва да платите за трима. Времето е 10 часа и половина, а цената е с 50% повече от автобуса.
Най-евтиният двупосочен самолетен билет е 208 евро, което пък е 4 пъти повече от автобусния билет, ако искате да пристигнете в европейската част. Иначе Pegasus летят за по-малко пари, но кацат в азиатската част, което си е неудобство.
Затова пък с автобус цената е най-приемлива – 95 лв двупосочно с Метро Туризъм. Като цяло бих ги препоръчала – пътуването е приятно, шофьорите карат внимателно, предлагат вода, кексче и чай по време на пътуването, и даже в някои автобуси има 3G интернет, макар че ни на отиване, ни на връщане попаднахме на такъв… Но 9 часа са си 9 часа! Честно, не разбирам хората, които пътуват с автобус до Германия или друга западна държава, а още по-малко онези, които тръгват на екскурзии с автобус. Аз нямам грижи да пътувам по 6-7 часа без прекъсване, но аз да съм си шофьор и сама да избирам кога и къде да спра…
На отиване избрахме дневен преход през седмицата, та пристигнахме за 9 часа и половина заради задръстването още на 15 км от Истанбул.
На прибиране вече хванахме нощния преход и ни отне „само“ 8 часа и половина. Въпреки това прибирането ми беше по-тежко, вероятно заради умората, която се беше натрупала от маането на краци предишните два дни…
*
Настаняване
Ние пътуваме доста и принципът ни на избор на място за спане е централна локация, топла вода и чисти чаршафи. И, да, самостоятелна тоалетна. Metropolis Hostel Istanbul отговаряше чудесно на тези условия. Двойна private ensuite нощувка беше 50 евро, с включена закуска, от която не се възползвахме нито веднъж за двата дни, и wi-fi интернет, който беше доста добър, когато не изчезваше внезапно. Като цяло бих го препоръчала заради чудесното разположение в цивилизован център, на 3 мин от Синята джамия и спирката на трамвая. Единственото неприятно нещо бяха тънките стени и барът/общото помещение, които се намираха непосредствено над главите ни, и шумната пияна компания от американци не спряха да се смеят високо и да крещят до 1 сутринта. А когато най-после решиха да се отправят към леглата, два пъти се опитаха да влязат в нашата стая. По погрешка. Добре, че втората вечер се бяха поизморили, иначе щях да ида да ги изтрепя.
*
Придвижването из града
Горещо не препоръчвам друг начин на придвижване, освен пеша или с метрото, и най-вече с трамвая. Той си има собствена лента и изпреварва всички коли, нещастно задръстени целодневно по улиците на центъра. Едно пътуване струва 2 лири (1,65 лв), билетът представлява жетонче, което се закупува от автомат. Важи и за метрото.
И понеже сърце юнашно не трае, трябваше да разбера дали е само пластмаса или има и нещо друго вътре. Да, има, RFID. Вече мога да спя спокойно.
Жетонът се пъха в пропусквателната машина и така оставаш без никакво доказателство, че си платил, ако те проверят впоследствие в зоната на спирката и трамвая. Но те не те проверяват. Затова пък преди всеки пропусквателен пункт има караулка с охрана и трудно можеш да преминеш, без да си пуснал жетонче или да се си отчел с магнитна карта. Хитро! Не замърсяваш околната среда с излишни хартийки.
Капаните по улиците
Има ги на еднопосочните улици за предотвратяване на насрещните коли.
Разбира се, има и предупредителни знаци, ако успееш да ги видиш овреме. Грубичко, но вероятно доста ефективно.
*
Паркиране по истанбулски – без коментар
Колчетата бяха „гъвкави“ – познават си хората. :)
*
Улиците
Забелязахме колко са чисти дори около Капалъ Чаршъ, където потокът от хора е ужасяващо непрестанен, а самите турци не се свенят да хвърлят боклук директно на тротоара. Затова пък доста често минава чистач с метла и лопата и събира всичко по земята.
*
Турците са велики търговци
Толкова са изобретателни! Дали ще ви предложат чай на улицата, или пък разнасят обяди по магазините и офисите, или ще ви продадат лейкопласт около туристическите места (ако беше лято, със сигурност щеше да ми потрябва), или ще ви предложат чашка/чинийка жито, за да храните гълъбите по площадите…
Около Капалъ Чаршъ често ще срещате хамали с огромни товари от кашони/чували и ще се чудите как са ги опаковали толкова еднакви.
Големи са и в оползотворяването на пространството – вместо покриви, доста от хотелите и заведенията имат тераси с гледка я към Босфора, я към някоя джамия, и този бонус ви го изтъкват още на улицата, когато ви приканват да влезете. В пространството под моста е разположена стройна редичка ресторанти, а дори мини балкончето над закусвалнята не се оставя неизползвано.
*
Храната
Най-любимата ми тема. Печени кестени, задушени миди (все още се чудя кой ще застане насред улицата и ще яде миди!), гевреци, тулумби, пилаф с лешници, сандвичи с риба, печена на лодка, туршия в чашка (!), прясноизтискан сок от нар, sahleb – топла напитка с мляко и канела, dondurma – разтеглив сладолед, който ще ви поднесат със забавно шоу…
Разнообразието на улицата е толкова голямо, а лакомията ми – така безкрайна, че в края на първия ден, когато консумирах доста голяма част от гореизброените неща, се зачудих как не ме е заболял стомахът въобще.
На втория ден попаднахме на рибния пазар край Босфора, където в шатри са нахвърлени пластмасови маси и столове, а грамадните скариди и рибата „Морски език“, която не бях чувала преди, бяха толкова пресни и вкусни, че веднага ми напомниха морето във Виет Нам!
Турците са страхотни кулинари! Вярно, хич не го умеят това здравословното и диетично хранене, но пък как приготвят месцето!!! Мммм… И хляба! Да не споменаваме десертите им – аз, дето не обичам сладко, погълнах такова количество захар, че ще ми стигне за 3 години напред.
*
Откритията ми този път
Има много камери по улиците. И се продаваха доста по магазините. Има и много полицаи. Дори цяла улица, на която продават униформи за полицаи (че и детски). И безброй котки. И че турците правят чудно сирене.
Също приятно се изненадах, че навсякъде в закритите пространства е забранено пушенето. Дори има написана глоба, която варира между 69 до 79 лири (хаха, дори глобите им са измислени като да се продадат!).
*
Казват, че никога не можеш да влезеш в една и съща река два пъти. В този смисъл Истанбул е като огромна река. Четири пъти съм била там, но всеки път е различен и даже все по-хубав и по-интересен.
Важно е да не спирате да обикаляте много пеша, да не ви е страх да опитвате различните храни и напитки по улиците и да позволите този град да ви очарова и удивлява, както той си може.
*
Ооо, да!
Цветовете, ароматите, храната, хората.
Улиците, които сякаш сами те водят, котките, излегнали се по пейки, огради и первази, търговците, които те заговарят от отсрещния тротоар и като разберат откъде идваш, се опитват да те примамят с „комшу price“…
Бил съм само веднъж, юли месец, и за мен Истанбул е the city that doesn’t sleep – главната улица беше изпълнена с хора до 3-4 сутринта – ходещи, стоящи, седящи, хапващи, пиещи, пеещи, свирещи, играещи табла, говорещи – чак не ми се прибираше в хотела! Ама то човек трябва и да дремне от време на време.
А пък какъв рай е Истанбул за street photography – нямам думи! :)
Припомниха ми следната случка: вървим по улица с много ресторанти и навсякъде ни приканват да влезем да хапнем и пийнем. Един момък, след всичките ни откази, видя, че съм зяпнала една улична котка и възкликна: „Cat – one lira!“ :D
Всичко това плюс ферибота.
Страхотни снимки! В Истанбул съм ходила повече от 10 пъти, но винаги остава какво да се види за следващ път :).
Ще съм много благодарна, ако някой ме упъти къде се намира пазарът за инструменти.
Ами… Ако не се лъжа, беше на Босфора до главния мост до рибния пазар, който беше май от другата страна на Египетския пазар…. Пък колко сложно го обясних. :)