• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

One

19.02.2012

(Открих си това в черновите от преди… хм… 3 години? Нямам идея защо не съм го публикувала…)

„One не е песен за единството, тя е песен за различното… Тя е анти-романтична: „Ние сме едно, но не сме едни и същи. Стигнахме дотам да си помагаме“. Напомняне, че нямаме избор. Още се разочаровам, когато хората чуват припева като „трябва да си помагаме“, а не като „стигнахме дотам да си помагаме“… Срещал съм стотици хора, които са я слушали на сватбата си. Аз им казвам: „Вие луди ли сте? Това е песен за раздялата!“

(откъс от интервю с Боно в книгата U2 за U2)

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: мелодично, разбъркано

Reader Interactions

Коментари

  1. Николай Василев казва

    19.02.2012 at 10:58

    Здравей Ан,

    Не мисля, че песента е за раздялата… Според мен е за отчуждението между хората (като цяло).

    Може би моят английски не е на достатъчно високо ниво, но не мога да разбера защо превеждаш „Стигнахме до там да си помагаме“. Струва ми се неточно. Не трябва ли да е по-скоро призивно „Да започнем да си помагаме!“

    Разбирам идеята ти, че песента не е подходяща за сватба, но ми убягва идеята на превода ти.

    Поздрави,
    Николай

    Отговор
  2. An казва

    19.02.2012 at 11:05

    Нито преводът, нито тълкуването е мое. Това е част от интервю, което е дал самият Боно в книгата U2 за U2. :) Редактирах поста, за да стане по-ясно, че така, както беше написано, наистина се разбираше като мое мнение…

    Отговор
  3. Николай Василев казва

    19.02.2012 at 22:24

    Интересно! Мерси за пояснението :)

    Отговор
  4. ArthurDent казва

    21.02.2012 at 11:08

    An – ето ти един виц(!!) – надявма се да го приемеш с хумор:

    Концерт на U2 в Глазгоу. Боно моли публиката за пълна тишина.
    Всички се умълчават. Боно започва да пляска с ръце, без да бърза, на всеки няколко секунди. После се обръща към събралото се множество по микрофона:
    – Всеки път, когато плесна с ръце, едно дете в Африка умира!
    От първия ред се чува ясен мъжки глас, чийто силен шотландски акцент прорязва тишината над стадиона:
    – Ами спри да пляскаш, изрод такъв!

    Отговор
    • Николай Василев казва

      21.02.2012 at 12:03

      Стар, но златен! :D

      Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход