(Открих си това в черновите от преди… хм… 3 години? Нямам идея защо не съм го публикувала…)
„One не е песен за единството, тя е песен за различното… Тя е анти-романтична: „Ние сме едно, но не сме едни и същи. Стигнахме дотам да си помагаме“. Напомняне, че нямаме избор. Още се разочаровам, когато хората чуват припева като „трябва да си помагаме“, а не като „стигнахме дотам да си помагаме“… Срещал съм стотици хора, които са я слушали на сватбата си. Аз им казвам: „Вие луди ли сте? Това е песен за раздялата!“
(откъс от интервю с Боно в книгата U2 за U2)
Здравей Ан,
Не мисля, че песента е за раздялата… Според мен е за отчуждението между хората (като цяло).
Може би моят английски не е на достатъчно високо ниво, но не мога да разбера защо превеждаш „Стигнахме до там да си помагаме“. Струва ми се неточно. Не трябва ли да е по-скоро призивно „Да започнем да си помагаме!“
Разбирам идеята ти, че песента не е подходяща за сватба, но ми убягва идеята на превода ти.
Поздрави,
Николай
Нито преводът, нито тълкуването е мое. Това е част от интервю, което е дал самият Боно в книгата U2 за U2. :) Редактирах поста, за да стане по-ясно, че така, както беше написано, наистина се разбираше като мое мнение…
Интересно! Мерси за пояснението :)
An – ето ти един виц(!!) – надявма се да го приемеш с хумор:
Концерт на U2 в Глазгоу. Боно моли публиката за пълна тишина.
Всички се умълчават. Боно започва да пляска с ръце, без да бърза, на всеки няколко секунди. После се обръща към събралото се множество по микрофона:
– Всеки път, когато плесна с ръце, едно дете в Африка умира!
От първия ред се чува ясен мъжки глас, чийто силен шотландски акцент прорязва тишината над стадиона:
– Ами спри да пляскаш, изрод такъв!
Стар, но златен! :D