Fast cook

Фен съм на slow food, но бавното връткаво планирано готвене все нещо не ми се случва. Не е до липса на време, а по-скоро на търпение, последователност и прецизност в спазването на рецепти. Освен това никога не планирам покупките си според какво ще готвя, а обратното – в най-добрия случай стоя пред витрината в магазина, почесвам се, виждам нещо прясно и приятно на вид и го купувам, пък после мисля какво да го правя, а в по-честия случай просто отварям хладилника и каквото намеря – за мен си е.

Днес се случи да остана вкъщи, защото се опитвам от оня ден да се разболея. И понеже съклетът е по-страшен от всякаква болест, набичих до дупка духалката в кухнята и 4 часа не спрях да готвя. Резултатът е: 2 вида баници – с кайма и маслини и класическа със сирене; мини гръцка мусака (под „мини“ разбирайте „само“ 4 порции); и една мързелива морковено-лучена супа.

*

Всичко тръгна от там, че ми се дояде супа, а напоследък често правя една мързелива лучена супа, която става за 20 мин. Днес обаче открих повече моркови, отколкото лук (имаше само 3 глави бял и 2 глави червен лук, а с червения супата става една такава тъмна и грозна за ядене), та се получи по-скоро морковено-лучена супа.

Да е жив и здрав този, който е измислил чопъра или по-скоро този, който ми подари един за Коледа, защото иначе си е мъка да наситниш 3 глави лук с ножа. Лукът – в тенджерата с малко олио, докато стане прозрачен. Обичайно слагам не повече от 2 моркова, но този път бяха доста, поне 5-6. Обелени и наситнени с чопъра – и те при лука. Добавих малко сол, пипер, чубрица. После кипнах литър-литър и нещо вода, излях я върху сместа и турих капака на тенджерата. А, добавих и 1 бульон – случи се телешки и последен. И тука ще кажете – а къде е яденето? Ще ви кажа. Преди сервиране слагате на дъното на купичката бучица масълце, голяма колкото показалеца ви от върха до първата чертичка, и малко настърган кашкавал/бяло сирене/синьо сирене/пушено сирене или каквото намерите сирене. И заливате отгоре лучения бульон. А пък ако имате стар хляб, можете да си направите кротони – нарязвате на кубчета, запържвате с малко зехтин на тигана, ръсите отгоре щипка риганче и – готово.

*

От Нова година бях забравила 2 пакета кори в камерата, та днес реших най-после да се отърва от тях. И понеже не върви една чистокръвна виетнамка да ви обяснява как се прави класическа баница със сирене и яйца :), ще ви разкажа за другата – с кайма и маслини.

Каймата беше около 1/2 кг, но понеже първо започнах с баницата със сирене, та в тавата не остана много място за тази баница и затова разделих на око каймата на 2 половини. Към едната добавих малко смлян кимион, сол, пипер, 10-15 обезкостени и наситнени маслинки каламата. Маслините наистина страхотно дойдоха към каймата – добре, че ги видях. Чукнах и 2 яйца и хоп – плънката беше вече готова! Корите ги слепих по 2 с разтопено и нанесено с четка масло, плънката наредих по дължина, увих на дъъълго руло с дебелина колкото 2 кебапчета :) и бам – върху намазана с масло и олио тава. Получиха се 3 такива рула и свърши плънката. Отгоре ги намазах с още масълце, та стана леко мазнинко, но пък нека! Фурната, ясно – предварително загрята на 180 градуса, тавата – на по-долния ред и ги пекох баничките, докато добият така популярния златист цвят. За по-сигурно ги повдигнах лекинко да видя дали и отдолу са се изпекли. Ама няма такава вкусотия!

*

С другата половина от каймата пък реших да направя мусака, защото открих 1 патладжан и 2 картофа в хладилника и решението си се взе само. Патладжанът – на филийки и запечен с малко мазнина на тигана. В йенски съд сложих половината от него на дъното, колкото да покрие. Картофите – на кубчета и в тигана с малко мазнина и щипка сол и риган, и хайде втория ред на мусаката. Половин глава лук – на ситно, леко запържен, към него – каймата. Пак така – малко сол, пипер и смлян кимион, разбърках и – трети ред. Останалия патладжан – докъдето стигне да покрие. Слава на майка ми, останало ми е едно малко бурканче пюре от нейните градински домати – льос отгоре и запекох. Не загрях фурната предварително, защото – нали, йенски съд, да не му стане нещо. И използвах времето да скокна до магазина за кисело мляко, с което рискувах съвсем истински да се разболея, щото вънка беше отвратителен студ и киша, но пък… мусака без заливка – срамота! И 15 мин, 2 яйца и половин кофичка кисело мляко по-късно мусаката вече беше в цялата си прелест. Изпечена до златиста коричка, току що биде изядена лакомо. Аз ви казвам, че за нашето семейство това си е мини мусака! :)

*

Тук Алекс би се възмутила, че в целия този разказ никъде не споменах грамажи и минути. „То на теб ти е лесно, отвътре ти идва! А какво да кажем ние, дето само обичаме да ядем? Щипка от това, на вкус от онова… Говори ми в конкретики!“ Ами не мога! Манджите ми всеки път се получават различни. Все им добавям нещо ново или пък съм забравила да купя друго. И не всеки път се получават, но сега станаха разкошни, наистина.

„Ами хайде просто следващия път да включиш камерата и просто да си готвиш и обясняваш какво правиш, пък ние ще те гледаме. – каза една друга приятелка, – Така няма да се мъчиш да пишеш рецепти и да снимаш резултата!“ :)

Може и така да направя.