Последната част на виетнамската сватба. Тюх, най-после! Дотук всичко изброено изтощава дори само докато го изчетеш, камо ли да го изживееш. То излезе бетер циганска сватба, дето три дена яли, пили и се веселили. Сигурна съм, че дори кралските особи не се морят толкова с церемонии.
Ще кажете, че най-сетне стигнахме до купона, но както споменах преди, тази част е всъщност най-скучната. Защото цялата дандания се развива за около 2-3 часа и особено за жалене са младоженците – уж трябва да е техният най-важен празник, а през цялото това време се занимават с посрещане на гостите, ръкуване със стотици ръце, обикаляне по масите и усмивки през зъби, и не могат ни да хапнат нещо, ни да седнат. И не, не ми казвайте, че тук е същото. Сега ще видите за какво ви говоря.
Споменах също някъде в коментар под предишния епизод, че средната виетнамска сватба има 300-400 гости. Ако семействата са по-заможни или с по-високо социално положение, цифрата може да достигне и 700-800.
Как става това? Ами всъщност обичаят е родителите на двете страни да уреждат (и плащат) сватбата и съответно те канят своите гости. Подчертавам – СВОИТЕ гости. Младоженците общо взето са само участници в този филм и техните лични гости са не повече от 20-30 от цялата бройка.
Колкото по-високи позиции заемат родителите, толкова повече гости канят. Роднини, колеги, бизнес партньори, състуденти, приятели и съседи, ако щете. Ама като казвам роднини, имам предвид ВСИЧКИ. И вторите, и третите братовчеди, и стринката от село, и цялото им гордо поколение. Няма значение, че последно сте се виждали преди 10 години. Ако не ги поканиш, ще те прокълнат до девето коляно.
А и другите гости не е задължително да са близки. Сватбата на детето ти е възможността ти в живота да събереш всичките си познати. За тях пък е възможност да ти върнат услугата, или по-точно сумата, която си дал, когато си отишъл на сватбата на тяхното дете…
Така, обяснявам. Във Виет Нам по сватбите е прието да се дават пликове с пари, а не подаръци. Тези пликове задължително се надписват от кого са. Още при посрещането на гостите от двете страни на входа има два големи сандъка с тънки процепи и катинарче – за страната на момичето и страната за момчето. Всеки гост любезно е запитан от чия страна е и подканен да пусне пликчето си в точния сандък.
Понеже и двете семейства участват в разходите поравно, равна е и бройката гостите, които канят. Събраните пари всяка страна сама решава какво да ги прави и в повечето случаи ги дава на младоженците като помощ за изграждането на новия им съвместен семеен живот.
След цялата церемония се сяда и описва старателно в списък кой колко е дал. Този списък задължително се пази, за да може когато някой от гостите те покани на сватбата на тяхната щерка или син, ти да знаеш колко да дадеш – да не е по-малко от тяхната сума или пък повече – да не си помислят, че нещо се перчиш или ги критикуваш, че са дали малко.
Въобще виетнамците плащат сериозен данък обществено мнение и това най-добре се наблюдава по сватбите.
Гостите се посрещат от младоженците и родителите им на входа. Докато успеят да посрещнат, да се ръкуват и да разменят любезности с последния гост, първият вече е на основното.
Досещате се, че сватба с толкова много гости не минава без помощници. Обикновено това са сестрите, братята, братовчедите и братовчедките на младоженците. Едните посрещат гостите и ги упътват кое е правилното сандъче, други ги настаняват, трети раздават подаръци. Най-отговорна е задачата на пазителите на сандъците.
На съвременното сватбено тържество вече се допускат малко волности извън типичните виетнамски традиции като разни баналности от световната практика – младоженците с техните родители влизат тържествено под мелодията на Менделсон, предводени от малки сладки шаферчета, хвърлящи розови листенца. Булката е в бяла рокля, младоженецът – в костюм. Има диджей, развлекателна програма, певци и танцови ансамбли, разрязване на торти и разливане на шампанско в пирамида от чаши.
Дотук с модерните отклонения.
Младоженците заедно с техните родители се качват на една сцена (!), украсена с цветя, червени тежки завеси и бели надписи от стиропор с имената на младите, датата на събитието и двойка целуващи се гълъби. Родителите хващат микрофона и благодарят на гостите за присъствието. Свекървата подарява златна огърлица на снахата в знак на майчина любов и загриженост. Огърлицата не е собственост на новото семейство, а личен капитал на младата жена, с който тя може да разполага, както реши за добре.
После всички слизат от сцената и тръгват по масите, за да поздравят гостите един по един. Пак така – докато стигнат до последните гости, първите вече са си тръгнали.
Толкова. От два до три часа. В 10 вечерта младоженците вече са се прибрали в къщата на момчето и едва тогава те и техните родители смогват да сложат залък в устата.
Няма ядене на корем, няма танци, пиене и повръщане до 6 сутринта. Това е делова вечеря, ако обичате!
Същото е и в централноевропейска Австрия -)!
Разгеле, ожениха се най-накрая! :)
Ан, благодаря за тази чудесна възможност да „погостувам“ на една виетнамска сватба. :)
Аз съм била на тържество на виетнамска сватба в Ханой и наистина е много натоварено, младоженците едвам гледат милите, но чинно минават по масите, където в нашия случай се събираха пликчетата срещу снимка с гостите. Даже всички се канят за определен час (от-до) не за цялото тържество – там си за час-час и нещо, после си тръгваш и масите се презареждат за следващите. Ядеш бързо и бягаш като се снимат с теб:) Беше много любопитно преживяване, само дето ние като чужденци, докато се ориентираме какво става и то свърши.