При това на Националната телевизия, въх, уби ма! Изчакайте до 15-тата минута и тогава ще се появя. Тъпото е, че няма как да се превърти или поне аз не успях с моя нет.
Добавено: От сайта Българо.Азия са били така добри да изрежат само частта с мен в новините, за което съм им много благодарна.
Интервюто беше взето уж за Малки истории и доста се учудих, че го поместиха в По света и у нас. Моите 3 минути слава, в които стърчат неизменните ми чаровни антенки, а физиономията ми е каменна и дебилна, клоняща към кисела, почти зла, без да знам защо. Пък аз помня, че се усмихвах от време на време. Май.
Освен това пак объркаха имената ми, но не им се сърдя – те са си доста объркващи… :)
Ама ти отива :) Пък и историята хич не е малка :)
Бравос :) Преди известно време цъках из сайта, разглеждах си, видях толкова много погрешни обяснения за етимологията на думи, че се отчаях. Сега си мисля, да взема да ви пратя туй-онуй по въпроса? :)
@nousha
Както вероятно знаеш, думите, значенията и етимологията им се попълват от самите потребители, което от една страна дава свобода, от друга – неизменен риск от свободия и грешки. Аз отдавна не съм част от екипа на Неолог, защото си е трудоемко да се занимаваш и с това, но прати на мейлите, оставени в сайта, има вероятност да бъде интересно и полезно за всички.
Ан, Ан, видях те в компютъра!!! :)
Всъщност, ти не за пръв път казваш, че отдавна не си част от Неолог – и някак не е ясно защо точно теб са снимали за тази история… Намирисва на драстична шуробаджанащина с цел показване по телевизора.
Много е просто – защото много много са закъснели с актуалността… И защото една виетнамка някак е по-екзотична като история. А шуробаджанащината в буквалния смисъл е малко… невъзможна, предвид от къде съм и каква съм… :D В преносния – не ми е нужно показване по телевизора, за да си осмисля съществуването.
И както се вижда, дори в репортажа споменавам, че вече не съм част от тази програма. Интервюто щеше да бъде за малката история, която имам, а не за Неолог. Както би следвало да се досетиш, беше много по-дълго и за много по-други неща…
честито! :)
което ме сеща за подобен израз („мамо, тате, дават ме по телевизора“ ;) )