Новата година във Виет Нам – част втора

posted in: виетнамско, лично | 7

към част 1 

… След като всички богове и предци са се нахранили с предоставеното им на олтарите (приема се, че са успели да го сторят, докато запалените ароматни клечици изтлеят съвсем), идва ред на простосмъртните да хапнат и пийнат.

После младите излизат и се събират в центъра на града, на езеро Ho Hoan Kiem или още познато като Ho Guom, за да посрещнат Новата година.

Е, няма Дунавско хоро, но все пак обещаха заря, така че нямаше как да не се бутна и аз в калабалъка. Само дето тази година от мъглата и ситния дъжд зарята само се чуваше и съвсем загатващо проблясваше в небето. Затова пък за уличните търговци беше жив берекет – веднага наизвадиха дъждобрани, предлагаха нарязани пресни плодове в пластмасови чашки или пък изпечен сушен калмар и бира, като тази мома от снимката долу вдясно.

Viet Nam3

Леко разочарована от вялата заря, тълпата се разотиде по домовете за следващия важен ритуал – поверието гласи, че какъвто човек пръв за Новата година стъпи в твоя дом, такава ще е и цялата година. Гледаше се, освен нрава му, и неговата зодия. Хората, които са се интересували повечко от Китайската астрология, знаят, че фаталната четворка е Тигър-Маймуна-Змия-Глиган. Аз съм зодия Глиган, брат ми – Маймуна, а годината е на Тигъра – нямаше как един от нас да влезе пръв. За щастие братовчедът беше с нас заедно с приятелката си, която е зодия Тигър, та я натирихме да отговаря за всичко предстоящо през тази година.

Интересно е колко са суеверни хората там.

На първия ден от годината цялата фамилия (поне нашата фамилия) заминава за родното място на дядо ми и баба ми. Селцето La Khe се намира на 15-ина км от Ха Ной и е известно с рисуваните си копринени изделия.

Целта на посещението на цялата тази делегация е всеки да запали по една ароматна пръчица (която тук неправилно се нарича тамян), да почете паметта на предците в храма на фамилията и да обиколи всички близки и далечни роднини.

Храм „Д-р Нго Зуи Виен
(1744 – 1813)“
исторически и културен паметник,
категоризиран (това последното не знам какво значи)

Следва за децата най-хубавата част от веселието – всяко дете получава от всички възрастни (разбирайте всеки работещ и докарващ някакви доходи) дребни пари. При това без да им се налага да сурвакат и да пеят песнички. При толкова народ, всяко дете си тръгва с доволна сума личен капитал за годината. :)

Интересен за посещение е и фамилният музей, в който на каменни плочи са гравирани имената на загиналите във войните, на онези, които, финансово или с други средства, са спомогнали за изграждането на фамилните храм, гробище и музей, а също и на получилите заслуги, награди и докторски или по-високи степени на образование.

Надух се, като видях името на майка си в списъка с доктори.

Та в общи линии така се празнува Новата година във Виет Нам. С по-малко (да не кажа никакво) преяждане и препиване и повече семейни и религиозни традиции. Хората – дали заради същите тези традиции или заради пролетта, напъпила по клоните на дръвчетата, сякаш повече вярват в новото начало и започват годината с по-искрена надежда.

И, вероятно защото имах нужда, всичко това ми дойде тамън.

7 Responses

    • An

      Хахахаха, да. Това си остана моя грешка – явно смесвам глиган с гигант. :D Не знам защо все я допускам, ма нали не съм от тук… ;) Благодаря за поправката.

  1. Victor

    И аз така подсъзнателно всеки път бъркам църква с кръчма, нищо че съм тукашен. :D

  2. алекс

    Ехаааа! (дочакахме 2-ра част!)( Ето на това му казвам традиция и ритуал – истински! Много благодаря за довършека, сега ще чакам следващия празник, който ще опишеш :)

    Ама това с пътуването ми хареса особено много. То е въпрос и на климат, де – в родното село на баба ми през зимата не съм убедена, че с кола може да се отиде. Може би с вериги и чудеса, че по заледените серпентини ще се убием иначе, но като идея ме печели много :)

Leave a Reply