Новата година във Виет Нам – част първа

Кацнах в предпоследния ден на старата година. Според Лунния календар, тази Нова година се падна в средата на февруари.

По традиция (поне в нашата фамилия) в деня преди Новогодишната вечер (все едно 30 декември) цялата рода се събира в къщата на Първия син да хапнат, пийнат и се веселят. Предвид все още големите фамилии (за пример в нашата се достига до 40 души на всяко събиране, с все синовете, дъщерите, снахите, зетьовете, внуците, а вече и правнуците), които се събират сравнително често по различни поводи – Нова година, сватби, раждания, погребения, помени, по удивителен и доста изобретателен начин се е развил бизнесът с кетъринга по домовете и отдаването под наем на прибори и съдове за хранене.

Освен яденето и пиенето (върху което не се набляга толкова), по някое време се дава думата на всеки поотделно – да изпее песничка, да изрецитира стихче, да докладва какви ги е вършил през годината, получил ли е грамота или са го повишили в работата или е предложил брак на дългогодишната си приятелка. Всеки е длъжен да вземе микрофона. И аз, като дългоотсъстваща и някак чужда, трябваше да обясня не само за изминалата година, но и четирите години назад, в които не бях с тях. Всички очи се бяха забили в мен, а аз успях само да изломотя, че много съжалявам, че не съм се обаждала и не съм писала, помолих баба и дядо за прошка и обещах да се обаждам по-често.

Откакто се върнах, вече 5 месеца, не съм се обадила нито веднъж.

После се разиграва томбола – на всички деца, та дори и 30-годишни или иначе казано на всички внуци на дядо ми и баба ми, големите раздават по една банкнота и ако сборът на всички числа от серийния номер (на принципа на нумерологията) прави 9, дават по още една банкнота на същата стойност. Всички се напънахме, заскърцахме и зажужахме в тежки мисловни процеси, накрая извадихме телефоните да смятаме, а дядо ни се скара как всеки от нас е с поне едно висше образование, а сме толкова затъпели. И беше абсолютно прав. По негово време образованието е било привилегия за малцина.

Новата година е символ на ново начало, на нов шанс. На прошки, равносметки и обещания. Във Виет Нам има традиция да си върнеш всички дългове от годината до полунощ на новогодишната вечер, та дори да е на съседката купичката захар, която не ти е достигнала миналата седмица. Също и да си изчистиш къщата и да изхвърлиш всички боклуци и излишни неща. Аз следвам принципа периодично да разкарвам всички вещи, които не съм погледнала една година – доста е стряскащо, но и полезно. Научаваш се на дисциплина и оценяваш всяка придобита вещ.

Новата година във Виет Нам и вероятно по тези ширини поради климата, е и началото на пролетта. Всяка къща се снабдява с мандаринено или цъфнало в красиви розови цветчета прасковено дръвче, или поне клонка, ако няма възможност да си купи цяло дръвче. Нещо като Коледните елхи тук, само дето не се украсяват, защото така или иначе са толкова красиви.

За разлика от традициите в България и по света (който познавам), във Виет Нам самата новогодишна вечер се празнува в тесен семеен кръг. Както Бъдни вечер или Великден в християнските страни. Ма съвсем тесен, че дори огромна фамилия като нашата се разцепва на отделни семейства, които посрещат Новата година по домовете си. За отделно семейство се считате вие със съпруга или съпругата, и децата, ако има такива и те не са си направили семейства – без родители, баби и други роднини. За пример брат ми и неговата от скоро съпруга тази година за първи път посрещнаха заедно и сами Нова година. Аз, като изключение гостенка, се присъединих към тях. Баба ми и дядо ми също я посрещнаха сами.

Както повелява традицията и религията, всяко семейство приготвя ястия за два олтара.

Единият стои високо, близо до тавана – той е за почитане на предците, на истински хора, които са живяли преди теб и са починали, но благодарение на които съществуваш. Ако имаш голяма къща и можеш да си позволиш, отделяш цяло помещение на последния етаж за храм. Другият олтар се слага ниско на земята, срещу входната врата. Някои семейства поддържат още един олтар на земята, по възможност на открито, но двата последни олтара могат да се съчетаят.  Не си спомням подробностите, но единият беше за почитане на Буда и други божества, а другият – за предишните обитатели на къщата или земята, на която живееш. Прието е, че си за малко на тази земя и дори да имаш нотариален акт за собственост, не си собственик, а временен ползвател. От морална гледна точка.

На всички олтари се поставят свежи цветя, плодове, прясна вода, сварено цяло пиле, един десерт от соева паста и ориз, оцветен в естествено оранжево от костилката на едно растение, друго ястие, специфично за Нова година, наречено bánh chưng, което представлява ориз с плънка от свинско месо, сланина, соева паста, всичко това увито, завързано и сварено в бананови листа – звучи странно, но всъщност е вкусно. Слагат се и прибори, чаши, купички, понякога бира и цигари. Останалите неща са според желанието и възможностите.

Друга интересна традиция е горенето на фалшиви банкноти.

Според разбиранията, това е виетнамският Western Union за изпращане на пари на мъртъвците. :) Слушала съм истории как също горят разни предмети от хартия, специално направени за тази цел – джапанки, дрехи, телевизори, DVD плейъри, цели мотоциклети, коли и други неща, които мъртвият е обичал и от които евентуално би имал нужда на онзи свят. Няма как отново да не се възхитя на предприемчивостта на тамошните машини за бизнес!

Сещам се за един забавен случай, при който мой познат, работещ за някакви сложни служби, ми се обажда с молба спешно да се видим, за да ми покаже нещо. Идва той, очевидно объркан, и вади една такава фалшива 100-доларова банкнота. А тя е очевадно фалшива, защото е от много тънка, лесна за горене хартия, при това е напечатана само от едната страна. Настояваше да му кажа според мен какво е това. Разказах му за традицията при погребение, помен или Нова година да се изгарят такива банкноти, а също и други имитации на стари парични знаци във Виет Нам и чак тогава той ми обясни каква била историята – някакъв виетнамец, който пристигнал на аерогарата с 10 дебели пачки от такива банкноти, хвърлил митничарите в потрес. Те не могли да разберат защо ги носи, а той една думичка българска не знаел, но обяснявал ли, обяснявал. И до ден днешен се смея на тази история.

към част 2 ->>