In An's Room

where time stands still

лично

ул. Хуе № 111

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

[Прочети повече…] about ул. Хуе № 111

6 неща

Аааа, хубавите неща не свършват на този дълъг втори юли. Току що разбрах, че още 4-ма приятели заминават утре в 7 за Варна за концерта на ДТ и настана голяма веселба, че ще се засечем на летището.

Освен това ме поканиха, мамо, на верижна интернет игра. И вместо да си оправям багажа за двете пътувания, които ми предстоят, и да поспя, колкото Бог да прости (без това с Димка единодушно решихме, че най-добрият начин да се събудя в 5 е да не си легна въобще), ще отговоря. Да си припомня детските години на лексикони. Лошо няма, пък поканата идва от хубаво място. ;)

[Прочети повече…] about 6 неща

За да не забравя…

… си записвам в телефона – поглеждам: „Ах, вярно, днес беше!“, после се разсейвам и забравям.

Записвам си и в планера на бюрото – затрупвам го и не го виждам, а каквото не виждам, не съществува.

От скоро си имам джобен календар-бележник. Изброявам отново всичко като прилежен ученик и го оставям в чантата. Да си седи.

Предстоящите концерти си ги отбелязвам и в този блог. Добре, че са приятелите да звъннат от предния ден за бирената уговорка преди концерта, иначе кой си чете собствения блог?!

[Прочети повече…] about За да не забравя…

Дебелото бебе

Ха Ной, Виет Нам.

Във времена, когато месо, захар и олио се раздавали с купони, една жена родила момиченце с кръгли 5 килограма.

Две години и нещо по-рано, бременна с брат ми, майка ми била толкова слаба, че едвам намерила сили да го роди. Добре че се появила някаква сестра да ѝ подаде чаша вода със захар, че иначе е щяло да се наложи секцио. Брат ми се родил много болнав и до третата му годишнина са го влачели по болниците с всякакви безумни диагнози. Затова, когато забременяла с мен, майка ми решила, че на всяка цена ще ме роди много здрава и… дебела. :-)

Терминът ѝ бил на 8 март, но от болницата я върнали със заръката да се яви отново след 10 дена.

[Прочети повече…] about Дебелото бебе

Ателието

Както вече споменах, дядо ми бил шивач. Слабата му фигура денонощно се прегърбвала над шевната машина и пет пари не давал за Партията. Поради тази причина семейството му било наречено буржоазно.

Дядо ми се казва Зик. Името вероятно има някакво друго остаряло значение на виетнамски, но в разговорния език означава настрани. Когато така очакваният първороден син се появил на бял свят, дядо го кръстил Тиен, което пък означава напред. Дядо собственоръчно изрисувал табелата „Шивашко ателие Зик-Тиен“ (настрани-напред, като хода на коня в шахмата) и гордо я окачил над вратата на къщата си.

[Прочети повече…] about Ателието

Ode To My Family

Имам пет лели, трима вуйчовци и 17 първи братовчеди само от страната на майка ми. Обичам да се шегувам, че ако събера и тези по втора, трета линия, и другите от баща ми, можем да основем немалък град.

(Или направо цял мегаполис, ако не се бил наложил контролът над раждаемостта по времето на майка ми и баща ми; и до ден днешен за да си родиш 3-то дете, трябва да докажеш, че можеш да му осигуриш прехрана и образование, освен да плащаш данък за него.)

Другото, с което се шегувам е, че дядо ми е изчаквал само досадните 9 месеца бременност на баба ми, за да я катурне обратно в сламата. :)

[Прочети повече…] about Ode To My Family