In An's Room

where time stands still

лично

Новата година във Виет Нам – част първа

Кацнах в предпоследния ден на старата година. Според Лунния календар, тази Нова година се падна в средата на февруари.

По традиция (поне в нашата фамилия) в деня преди Новогодишната вечер (все едно 30 декември) цялата рода се събира в къщата на Първия син да хапнат, пийнат и се веселят. Предвид все още големите фамилии (за пример в нашата се достига до 40 души на всяко събиране, с все синовете, дъщерите, снахите, зетьовете, внуците, а вече и правнуците), които се събират сравнително често по различни поводи – Нова година, сватби, раждания, погребения, помени, по удивителен и доста изобретателен начин се е развил бизнесът с кетъринга по домовете и отдаването под наем на прибори и съдове за хранене.

[Прочети повече…] about Новата година във Виет Нам – част първа

Няколко неща…

…, които не ви дреме дали знаете за мен. Но Комитата е виновен! :D

1. Като малка ме мислеха за момче. Докато не навърших 11 и не ми се появиха първите наченки на цици, и аз се мислех за момче. Ходех с къси панталонки, момчешка прическа и много рани по коленете. Бях много дива и се връщах вечно мърлява и кървава вкъщи. Майка ми беше вдигнала ръце от мен.

2. В първи клас имах приятелка, която беше дъщеря на виетнамска киноактриса – една същинска богиня с много бяла кожа и кръгли очи. Моята приятелка беше дребна, доста мургава и грозноватичка (от двамата родители беше взела външността на баща си), но пък беше много артистична и дейна. Все ме караше да й бъда публика или да участваме по разни мероприятия. Веднъж танцувахме Ламбада с роклички „ламбадки“ (представляваха потниче и поличка на шарени райенца, много бяха модерни). Беше от редките случаи, в които ме виждаха по рокля. И до ден днешен помня стъпките, не че са много сложни…

[Прочети повече…] about Няколко неща…

Регистрирах се във Фейсбук

… и точно 10 мин по-късно се самоизтрих – не издържах. Само аз ли го смятам това място за твърде шумно и объркано?

Как да е, все пак Причината, заради която си направих профил във Фейсбук, публично обеща, че няма да ми се налага да вися там, и аз с благодарност се махнах.

Извинявам се на всички, които притесних с поканата си за приятелство – за моя радост сме си такива на живо, така че разчитам да не ми се сърдите много. Просто не ми е било писано.

[Прочети повече…] about Регистрирах се във Фейсбук

Мама-тигрица

Хлъц… Ъъъ, мама си има профил във Фейсбук. ОК, това го преглътнах.

После открих, че ми следи блога чрез rss. Честно казано, отново реших, че нещо цъкала напосоки.

Току-що обаче ми се похвали, че си има блог от близо два месеца и си публикувала там стиховете. Няма да ви го пускам, защото е на виетнамски и нищо няма да разберете, но… хлъц… мама ме уби! :)

ул. Хуе № 111

Преди малко на вечеря майка ми разказа нещо интересно, което не знаех за старата къща на дядо ми и баба ми.

Много много преди историята по-горе, преди аз да се родя, преди края на войната дори… но, по дяволите, защо не мога да запомня нито една дата… някъде в началото на 60-те, да речем, къщата била конфискувана „в името на народа“, за да се преустрои на обществен стол. 160 кв.м. Дядо бил принуден да наеме малка къща в покрайнините на града, за да приюти многолюдното си семейство, тогава наброяващо поне 8-9 души.

[Прочети повече…] about ул. Хуе № 111

6 неща

Аааа, хубавите неща не свършват на този дълъг втори юли. Току що разбрах, че още 4-ма приятели заминават утре в 7 за Варна за концерта на ДТ и настана голяма веселба, че ще се засечем на летището.

Освен това ме поканиха, мамо, на верижна интернет игра. И вместо да си оправям багажа за двете пътувания, които ми предстоят, и да поспя, колкото Бог да прости (без това с Димка единодушно решихме, че най-добрият начин да се събудя в 5 е да не си легна въобще), ще отговоря. Да си припомня детските години на лексикони. Лошо няма, пък поканата идва от хубаво място. ;)

[Прочети повече…] about 6 неща