… и точно 10 мин по-късно се самоизтрих – не издържах. Само аз ли го смятам това място за твърде шумно и объркано?
Как да е, все пак Причината, заради която си направих профил във Фейсбук, публично обеща, че няма да ми се налага да вися там, и аз с благодарност се махнах.
Извинявам се на всички, които притесних с поканата си за приятелство – за моя радост сме си такива на живо, така че разчитам да не ми се сърдите много. Просто не ми е било писано.
Не знам защо по този повод се сетих за оня единствен път преди години, когато поисках да постя – лежах в леглото в съботната сутрин преди Великден и си рекох: „То за един ден, колко му е?“
Със ставането огладнях и още преди отварянето на хладилника, взех мъдрото решение да не спазвам строгите пости, ами само да не ям месо. След запечените филийки с масло и кашкавал станах още по-твърда в решението си… До 12 ч, когато огромната купа салата и каната айрян не успяха да ме убедят, че съм се нахранила.
В 3 имахме среща с една съученичка на Попа.
– Да минем през Мимас? – предложи тя съчувствено. – Можеш да си вземеш фалафел. И аз ще си взема, за да ти правя компания.
Поръчахме и платихме два сандвича фалафел и седнахме на паметника. Доволна, че силната ми воля все пак устоя на изкушенията, захапах сандвича и… о, месо! пилешко! от дюнера!
Оказа се, че по погрешка са ни дали дюнер, вместо фалафел. :)
Та, казвам ви, някои неща не са писани да се случат с мен. :)
Два от причините заради които и аз се самоизтрих оттам преди време са, че от една страна, човек дори да внимава, в един момент става така, че личността му става публично достояние… а от друга – докато видиш сутрин какво правят приятелите ти във Фейсбук – и денят минал :))
Gaysbook.
И аз се самоизтрих, въпреки че наскоро и аз се регистрирах… Мястото не ми хареса. Ще си стоя в Twitter, пък! :)
100% подкрепям assbook отхвърлянето :-))) Много гнусно място, имам чувството, че с времето влияе (чети: уврежда) и една част от потребителите си. На много нива.