• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

лично

Гоооооолллллллл!!!!

07.06.2007

Честно да си призная, аз съм една от най-неспортните личности, които познавам. В крехките си ученически години будех съжаление у съучениците си и те гледаха да ме пазят на народна топка и волейбол, слагаха ме по-напред при дългия скок и баскетбола, а учителите по физическо си затваряха очите. Но въпреки техните усилия, аз рядко се прибирах ненасинена, още по-рядко достигах тъпата бяла линия, а в скромната си автобиография мога да се похваля с 3-4 улучени коша. Едно от най-големите ми постижения е, че преодолях паническия си страх от вода и се научих да плувам, но дори не мога да кажа, че практикувам усилено – моите посещения на басейн се свеждат до 700-1000 м лежерно плуване стил бруст, и то веднъж на няколко месеца. Не гледам спортни канали, новини, мачове, не се интересувам от никакви първенства и формули.

Но сега е вече различно – към единствения баскетболен мач, на който присъствах веднъж, мога вече гордо да прибавя и снощната футболна среща България:Беларус на Националния стадион Васил Левски.

Явно доста хора се уплашиха от цялата вода, която се изсипа от софийското небе, защото стадионът беше почти празен. И аз щях да се откажа от този експеримент, ако нямахме места в сектор А под козирката и не се бях екипирала с дъждобран.

Още с влизането Л. ми обясни някои основни правила на играта, кой сектор е на ЦСКАрите, кой – на левскарите, уточни коя е нашата врата за това полувреме и с кой цвят гащета са нашите играчи, а също предупреди, че само да съм посмяла да събирам люспите от семките в шепичка или отделно пликче, както правя обикновено, а не плюя на земята, ще бъда много лошо изгледана от ултрасите наоколо.

През почти целия мач наблюдавах с жив интерес всичко друго, но не и самия мач – груповото ставане и сядане всеки път, когато има голово положение; тропането с крака и мексиканската вълна, виковете „българи-юнаци“, „ние пеем за гол“, „Мъри Стоилов“, псувните по адрес на съдията и противниковия отбор; симпатичния чичко с бяло елече Catering, който продаваше семки и безалкохолни…

Ходенето на мач било голямо забавление! :)

Категория: лично, разбъркано

Имена

26.05.2006

Аз съм като главния герой на филма Вчера или котката на Kaladan – имам много имена. Не говоря за прякори или как ми викат на галено, а за официални и полуофициални имена.

Най-често се представям като Ан Фам. Или Фам Ан, ако искам да спазя реда на виетнамските имена, според който фамилията стои пред малкото име. Т.е. по-важно е чий си, после кой си. :) Тези имена се мъдрят на визитката ми, по имейлите, под всички оферти и поръчки, които подписвам.

По паспорт обаче съм Phạm Thị Thục Anh. Някога, преди години, някой бюрократ-умник объркал транскрипцията с транслитерация и оттогава всеки виетнамски гражданин е с абсолютно сбъркани, направо нелепи имена на български. Все едно Richard Wright да се превърне в Рикхард Вригхт. Моите са ужасяващи, затова няма да ги изпиша. Иначе Thục и Thị се произнасят както thought на английски, а Anh би звучало като ань на руски. :)

[Прочети повече…] about Имена

Категория: виетнамско, лично

  • « Go to Previous Page
  • Go to page 1
  • Interim pages omitted …
  • Go to page 3
  • Go to page 4
  • Go to page 5

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход