Аз съм като главния герой на филма Вчера или котката на Kaladan – имам много имена. Не говоря за прякори или как ми викат на галено, а за официални и полуофициални имена.
Най-често се представям като Ан Фам. Или Фам Ан, ако искам да спазя реда на виетнамските имена, според който фамилията стои пред малкото име. Т.е. по-важно е чий си, после кой си. :) Тези имена се мъдрят на визитката ми, по имейлите, под всички оферти и поръчки, които подписвам.
По паспорт обаче съм Phạm Thị Thục Anh. Някога, преди години, някой бюрократ-умник объркал транскрипцията с транслитерация и оттогава всеки виетнамски гражданин е с абсолютно сбъркани, направо нелепи имена на български. Все едно Richard Wright да се превърне в Рикхард Вригхт. Моите са ужасяващи, затова няма да ги изпиша. Иначе Thục и Thị се произнасят както thought на английски, а Anh би звучало като ань на руски. :)
Фам е най-често срещаната виетнамска фамилия, както Иванов и Георгиев тук. Но като изключим това, и във Виет Нам имената ми са особени. Първо, защото са 4 – имам 2 лични имена. Като Анна-Мария и Мария-Луиза. И другото е, че Thục е изключително необичайно име. Означава ценен, рядък корен, който лекува всичко. Хех, колко ли би било забавно да се казваш Панацея!? И да ти викат Пани. :)
Когато сме се родили с брат ми, моят дядо по бащина линия не харесал имената, с които мама ни е кръстила. И в резултат имаме още едни имена, дадени от него, с които само на родното село на баща ни се обръщат към нас. Моите са Bích Thủy, които означават Бистра Вода. Звучат красиво, но слава богу не са станали официални. Нямаше да преживея на личната ми карта да изтипосат Бикх Тхуи! :))
Във Виет Нам, когато децата са малки, се „дават за отглеждане“ до дадена възраст в някой храм. Естествено, не се дават наистина, а символично, за да ги закрилят духовете на прадедите. Там също им дават име. Моето е Hồng, което означава Розова. Или Роза.
Та така – Ан-Панацея-Бистра-Роза Фам, приятно ми е да се запознаем! :)