Честно да си призная, аз съм една от най-неспортните личности, които познавам. В крехките си ученически години будех съжаление у съучениците си и те гледаха да ме пазят на народна топка и волейбол, слагаха ме по-напред при дългия скок и баскетбола, а учителите по физическо си затваряха очите. Но въпреки техните усилия, аз рядко се прибирах ненасинена, още по-рядко достигах тъпата бяла линия, а в скромната си автобиография мога да се похваля с 3-4 улучени коша. Едно от най-големите ми постижения е, че преодолях паническия си страх от вода и се научих да плувам, но дори не мога да кажа, че практикувам усилено – моите посещения на басейн се свеждат до 700-1000 м лежерно плуване стил бруст, и то веднъж на няколко месеца. Не гледам спортни канали, новини, мачове, не се интересувам от никакви първенства и формули.
Но сега е вече различно – към единствения баскетболен мач, на който присъствах веднъж, мога вече гордо да прибавя и снощната футболна среща България:Беларус на Националния стадион Васил Левски.
Явно доста хора се уплашиха от цялата вода, която се изсипа от софийското небе, защото стадионът беше почти празен. И аз щях да се откажа от този експеримент, ако нямахме места в сектор А под козирката и не се бях екипирала с дъждобран.
Още с влизането Л. ми обясни някои основни правила на играта, кой сектор е на ЦСКАрите, кой – на левскарите, уточни коя е нашата врата за това полувреме и с кой цвят гащета са нашите играчи, а също предупреди, че само да съм посмяла да събирам люспите от семките в шепичка или отделно пликче, както правя обикновено, а не плюя на земята, ще бъда много лошо изгледана от ултрасите наоколо.
През почти целия мач наблюдавах с жив интерес всичко друго, но не и самия мач – груповото ставане и сядане всеки път, когато има голово положение; тропането с крака и мексиканската вълна, виковете „българи-юнаци“, „ние пеем за гол“, „Мъри Стоилов“, псувните по адрес на съдията и противниковия отбор; симпатичния чичко с бяло елече Catering, който продаваше семки и безалкохолни…
Ходенето на мач било голямо забавление! :)
Има си очарование – при мен нещата се развиха в домашна обстановка, с вездесъщите питиета и салати на масата (слава богу, приготвени от съквартирантката на моя човек, не от мене) и моите брилянтни въпроси, с които целя едно да покажа съпричастност към страстта на любимия, друго да се образовам като една съвременна жена: "Нашите с кой цвят са?" "Какво е авантаж?" "А защо идва от френски?" (на този
Ane de namirash vreme da pishe v bloga:)evala…<BR/>smeshka si goliama:)<BR/>usmivki ot men i do skoro…