• Skip to primary navigation
  • Skip to main content
  • Skip to primary sidebar

In An's Room

where time stands still

  • Здравейте!
  • Разкази в картинки
  • Хора и места

Няколко неща…

21.05.2010

…, които не ви дреме дали знаете за мен. Но Комитата е виновен! :D

1. Като малка ме мислеха за момче. Докато не навърших 11 и не ми се появиха първите наченки на цици, и аз се мислех за момче. Ходех с къси панталонки, момчешка прическа и много рани по коленете. Бях много дива и се връщах вечно мърлява и кървава вкъщи. Майка ми беше вдигнала ръце от мен.

2. В първи клас имах приятелка, която беше дъщеря на виетнамска киноактриса – една същинска богиня с много бяла кожа и кръгли очи. Моята приятелка беше дребна, доста мургава и грозноватичка (от двамата родители беше взела външността на баща си), но пък беше много артистична и дейна. Все ме караше да й бъда публика или да участваме по разни мероприятия. Веднъж танцувахме Ламбада с роклички „ламбадки“ (представляваха потниче и поличка на шарени райенца, много бяха модерни). Беше от редките случаи, в които ме виждаха по рокля. И до ден днешен помня стъпките, не че са много сложни…

3. Някъде тогава си счупих главата 2 пъти. Първият път беше заради една болонка, с която се гонехме по един коридор и аз си фраснах тиквата в кутията с пожарникарски маркуч. Вторият път беше още по-нелеп – седях на земята до един стол (защо не на него, не мога да обясня), с единия крак (?!?) на стола, върху който беше и шивашката ножица на майка ми (сещате се – огромна и тежка). И някак как съм засилила ножицата към главата си, та се наложи да ме водят в Пирогов за шев. За втори път същия месец.

4. Влюбих се за първи път в първи клас. Той беше брат на моя съученичка, беше във втори клас чак, казваше се Павел и имаше омагьосващи сини очи. Пишех му картички и му ги връчвах на ръка. В тях го питах какъв му е любимият цвят, има ли си куче и разни такива лексиконски въпроси. Той прочиташе картичката и ми отговаряше на място. Не помня да ми е отвръщал на чувствата, но май не ми и дремеше.

5. Във втори клас пък бях влюбена в Крум – зубъра на класа. Беше леко шишкав, но четеше гладко. Всичко знаеше и от всичко се интересуваше. Той пък си падаше по моята най-добра приятелка Адриана, с която седяхме на един чин и която беше една глава по-висока от него и после стана волейболистка. Ние с него бяхме просто приятели. Веднъж ми сподели, че обича да слуша плочи на ABBA и най-любимата му песен е The Day Before You Came. Аз тогава, за разлика от него, не знаех и думичка на английски, но запомних заглавието на песента – нали бях влюбена. Доста по-късно осъзнах колко удивително и същевременно странно и тъжно е на дете във втори клас да му е любима точно тази песен. Тя не е нито хитова, нито лесна за запомнянане.

6. В четвърти клас пък си падах по един батко. Бе явно съм била доста влюбчива. :D Струваше ми се толкова умен и зрял и знаещ, но това беше обяснимо – беше на цели 17 години. Че той беше живял ехееей колко време и си беше дърт! Цели 3 години го харесвах, но той не подозираше. Написах му едно обяснително писмо, което скрих зад секцията в хола с идеята като събера смелост, да му го връча. После, естествено, забравих за писмото и чак когато се местихме от тази къща, майка ми го откри. Добре, че я хванах навреме, докато още го отваряше, та го грабнах от ръцете й и побегнах – от срам.

7. Пак в четвърти клас. Един ден, докато се катерех по едни дървета пред входа, една жена се приближи до мен и поиска да поговорим. Оказа се треньорка по художествена гимнастика и, въпреки бойния ми вид, пожела да се включа в нейната трупа. Подари ми едно светлосиньо трико и книжка за художествената гимнастика – нямаше как да не се съглася.

Участвах в няколко представления и получих 1 грамота за някаква изява в зала Триадица (на какво и защо, не помня). Скоро след това треньорката ме помоли да напусна. Бях интересна като допълнение в трупата, но за 1 година така и не се научих да правя шпагат, мост и ножица. От всичко запомних само песента „Just The Way You Are“, на фона на която беше моето солово съчетание. А дали не беше „My Way“…

Там някъде се приключи моят флирт със сериозния спорт. :)

8. В училище бях смотано дете. Износвах старите сака и ризи на мама и не познавах никого извън класа. Имах постоянния комплекс, че съм различна и правех всичко възможно да не съм. Това, естествено, не се получи, най-малкото докато износвах старите сака и ризи на майка си.

Доста по-късно научих, че всичко живо на тази земя дава мило и драго да бъде забелязано и различно от другите, а още по-късно разбрах, че различността може да ми е в плюс.

9. Имах безумен страх от водата. Дълго дълго време. Чак на 20 години реших, че е вече крайно време да пусна ръце от ръба на басейна, и щом някакви 5-годишни дечица можеха да се плацикат като рибки без никакъв страх, значи и аз ще мога. Научих се сама. Изгълтах литри вода и няколко пъти щях да се удавя, но се научих. По едно време правех по 1 км бруст без почивка и притеснение. Сега ме мързи дори от мисълта за басейн, но това е друга тема.

Е, толкова измислих, друг да се мъчи сега. Искам бат Пеп да сподели, че като си представям какви ще ги изпише, от сега се смея. :D

Споделяне в:

  • Click to share on Facebook (Opens in new window)
  • Click to share on Twitter (Opens in new window)
  • Click to share on Pocket (Opens in new window)

Категория: лично, разбъркано

Reader Interactions

Коментари

  1. Комитата казва

    21.05.2010 at 11:46

    Страхотно! Отлично справяне със задачата.

    Отговор
  2. snake казва

    21.05.2010 at 13:17

    Много сполучливо се е получило!
    Инак, докато четях ми минаха следните неща през ум:
    – Стилът ти е страхотен, но в случая имам дребна забележка – мисля, че употребата на „цици“ точно в това описание е неподходяща ;) Напиши си просто „гърди“ :)
    – Спомените от детството винаги са специални :) Независимо, че за доста неща се сещам с умиление, за себе си съм щастлив, че онова време никога няма да се върне…
    – За различността – не съм съвсем съгласен. В повечето случаи всеки иска това, което няма. Тези, обикновените, не знаят какво искат и колко са щастливи, не знаят просто колко гадно може да е понякога, ако си различен…

    Отговор
  3. batpep казва

    21.05.2010 at 17:30

    хахахаеее – благодаръ, много ме зарадва, наистина :)

    интересно ми беше кога си се осъзнала като различна, кога си го възприела като факт, кога си разбрала плюсовете и минусите…

    а кога си прочела лукяненко – не казваш. нищо де, има време :~

    иначе – още веднъж благодаря, за поканата. само дето в такива неща аз не играя, имам причини, излагал съм ги нееднократно и нема са кво да се обясняваме.

    обаче от благодарност ще ти разкажа нещо:

    Отговор
  4. Ани казва

    21.05.2010 at 20:20

    Анче, Анчеее… много обичам като разказваш! :-))

    Отговор
  5. Евгени казва

    21.05.2010 at 23:13

    Няма такава селянка като тебе, ей :-P

    Отговор
  6. An казва

    22.05.2010 at 3:12

    @ Snake – Аааа, не, цици си ми е любима дума. Най-вече изразът „цици кат мекици“. Не си я давам! :D

    @ бат Пепо, ако щеш бе… Само дето след „от благодарност ще ти разкажа нещо двуеточие“ няма нищо… :-/

    Осъзнаването – в момента, в който дойдох в България. Дразнех се най-много в тийнейджърската възраст, а акълът ми дойде като излязох от нея. Очакваните периоди. :)

    И Лукя… кой? Аз обявите за коли няма кога да ги чета, ти… Не съм го чела въобще тоз, ма кажи какво общо има това?

    @ Евгени – Благодаря! :D

    Отговор
  7. batpep казва

    22.05.2010 at 9:04

    ми след двете точки няма нищо, щото трябваше да изляза спешно, а сега вече не помня какво точно щях да ти разправям :(

    Отговор
  8. Стойчо казва

    22.05.2010 at 9:43

    Snake, гърди имат и пилетата и свинете и мъжете. А цици имат само жените :)

    Отговор
  9. batpep казва

    22.05.2010 at 11:39

    цици като яйца.

    на очи :)

    Отговор
  10. snake казва

    22.05.2010 at 14:05

    ОК хора, съгласих се за циците… Като сте рекли – така да е… И понеже тук хем става въпрос за спомени от детството, хем за различни хора, хем за цици, да споделя един спомен от моето детство: когато бях в 3-ти клас имах един съученик, с който седяхме на един чин. Ако се не лъжа – беше афганистанец. Човекът много обичаше да измисля най-различни варианти на песни за цици (явно, бил е доста по-компетентен по темата). А една от песните му и досега не ми излиза от ума – качваше се на чина и започваше да пее пред всички: „До-ре-ми, до-ре-ми… до-ре-ци-ци, до-ре-ци-ци…“ …

    Отговор
  11. snake казва

    22.05.2010 at 14:07

    Пропуснах да кажа, че човекът имаше и хармоника, с която си акомпанираше сам…

    Отговор
  12. Комитата казва

    22.05.2010 at 14:11

    Една дума с четири букви каква буря произведе…

    Отговор
  13. snake казва

    22.05.2010 at 14:14

    Ами щото тогава на онова дете искаха да му намаляват поведението, гонеха го от час и прочие… и си бях свикнал, че е кофти дума… а ето, че се намерих в небрано лозе… ;)

    Отговор
  14. Victor казва

    22.05.2010 at 22:48

    Не щеме ний богатство,
    не щеме ний пари,
    но дайте ни да видим
    съблечени жени!
    (по цици де) :D

    Отговор
  15. snake казва

    22.05.2010 at 22:52

    Тъкмо гледам филмчето по бтв … може би точно от него може да се види защо не ми допадна думата… ако ще и да е изречена на шега… ( http://www.btv.bg/movies/movie/1106248841-Mejdu_nebeto_i_zemyata.html )

    Отговор
  16. Комитата казва

    22.05.2010 at 23:15

    Not cool, snake, not cool.

    Отговор
  17. snake казва

    22.05.2010 at 23:19

    мхм… темата е дълбока… и дълга…. май не е за тук… а snake е упорит, и не се предава :D

    Отговор

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Основна странична лента

Архиви

Категории

  • #barcelovers (9)
  • виетнамско (59)
  • вкусно (27)
  • гневно (20)
  • заснето (36)
  • извървяно (57)
  • изгледано (18)
  • лично (26)
  • мелодично (100)
  • обично (52)
  • обществено (4)
  • озадачено (22)
  • поетично (17)
  • прочетено (3)
  • разбъркано (178)

RSS

RSS feed

Copyright © 2023 · Genesis Sample On Genesis Framework · WordPress · Вход