where time stands still
7. London is a green city
Това са мини градинки пред къщи и междублокови пространства в Лондон. Просто трогателни, нали? На последната снимка всяка клетчица си имаше номер (явно на съответния апартамент) и собственикът й си засажда каквото му хрумне и се грижи за нея.
4. Пазарите, ах, пазарите!
Навсякъде, където отида, не пропускам да посетя поне един местен пазар. В Лондон успях да видя цели пет, като голяма част от тях бяха неделни.
Billingsgate Fish Market е по-скоро за продажби на едро и в 7 сутринта половината стока вече беше разпродадена. С майка ми успяхме да си вземем скариди и морски раци, без да ни се скарат, че се пречкаме. Мрънкането ми за ставането в 6 ч моментално изчезна – бях адски щастлива, защото в България е абсурдно да намериш толкова пресни раци, още повече за 1,50£/кг!
Borough Market до London Bridge е по-скоро туристическа атракция и в събота и неделя е чак неприятно претъпкан. Следващия път бих го посетила в делнична сутрин.
След толкова скитания започнах да деля градовете на три групи: 1) тук бих живяла!, 2) с удоволствие бих се връщала многократно, но не бих живяла за нищо на света! и 3) ок, отметнах го на картата, да дойде следващият. Лондон спада към втората група, заедно с Истанбул, където последно видях подобна навалица от туристи и местни.
Лондон е (очаквано) шумен, шарен, с постоянни задръствания, на места и моменти доста мръсен (да не кажа мизерен) и безумно скъп, и разбирам защо някои хора се разочароват от посещението си там. Разбирам и онези, които не могат да харесат Париж поради същите причини.
Но като всеки космополитен град, Лондон е твърде голям и твърде наситен, има от всичко по много и е толкова различно в различните квартали (дори на различните улици в един квартал), че да можеш с лека ръка да заключиш: бях там, не ми хареса. В Лондон социалният живот ври и кипи, във всеки момент се случва нещо интересно и човек се чуди кое по-напред.
За пет дни обиколки от сутрин до вечер (с майка си или сама) разучих квартала, в който бяхме отседнали (в Източен Лондон) с всичките му улички, къщички с мини градинки, етнически магазинчета, закусвални и улични сергии. Обиколих пеша голяма част от центъра, Soho и West End, гледах на живо така мечтания мюзикъл Les Misérables (страхотно преживяване, за което ще разкажа по-нататък). Посетих приятел в Югозападен Лондон, където (със закъснение) познах Battersea Power Station от обложката на Animals на Pink Floyd. Изпих няколко местни бири и разговарях за кратко със случайни местни хора. Изживях съботната шопинг лудница по Liverpool St, придружавайки майка си и протестирайки, без да си купя нищо. Разходих се из три парка, посетих пет пазара, попаднах на няколко съботно-неделни събития като фестивал на етническите кухни или на уличната храна, квартални събития с повод и без повод, концерти, изложби…
И пак със сигурност не съм видяла и разбрала и 5% от Лондон и неговия живот. Не посетих нито един музей или галерия – макар че не съм такъв тип турист, за Лондон съжалявам, че не отделих време поне за някои галерии. Не се качих на нито една туристическа атракция, пак защото по-скоро си падам по streetseeing. Не стигнах до Кенсингтън и Челси, за които ме уверяваше приятел, че много ще ми харесат. Ще ми се да бях купила билети за поне още един мюзикъл или театрална постановка, или концерт в Royal Albert Hall. Не можах да посетя Leadenhall Market, който изглежда безкрайно красив отвътре.
Казват, че винаги трябва да си оставяш по нещичко за следващия път. Имам чувството, че в Лондон винаги остават неща за гледане и изживяване, и списъкът за следващия път само ще се увеличава с всяко посещение.
Беше време да изляза от Виетнамската кухня и да започна вероятно най-любимата си рубрика Мързеливо и всеки път вкусно.
Тази рецепта я взех от Ани, която пък я научи от позната на приятелка. Така става с хубавите рецепти – предават се от уста на уста. В тон с рубриката, моят мързелив принос беше единствено да ги приготвя, да засека пропорциите и да щракна една бърза снимка, преди да се е омела тавата. :)
Ако събирате приятели на гости, а нямате време за приготовления или просто не ви се занимава, тази рецепта е идеална за случая. Освен че предварителната подготовка отнема не повече от 5 мин и после фурната си знае работата, гарантирано всеки път гостите ви ще мммкат и мляскат и облизват пръсти доволно и ще поискат филийки хляб, за да ви „изчистят“ тавата. :)
Възможности за импровизации има много – можете да добавите чесън или люти чушки, ако обичате по-пикантно, или да освежите с още лимони. Има значение какъв соев сос ползвате, но в общия случай няма нужда да добавяте сол и със сигурност не ви трябва никаква допълнителна мазнина извън тази на самите крилца.
Да ви е сладко! :)
Като част от традиционната семейна виетнамска вечеря това зимно северняшко ястие е заимствано от братята китайци и обикновено се приготвя с твърдо сварени яйца. За удобство на вегетарианците обаче реших да изведа карамелизираните яйца в отделна рецепта.
[Прочети повече…] about Карамелизирано шарено свинско // Thịt kho tàu
Както споменах в рецептата за карамелизираното шарено свинско, обикновено двете ястия се приготвят и къкрят заедно в една тенджера. В такъв случай е добре в началото да се добави повече вода, така че тя почти да покрие месото и яйцата. Съществува и комбинацията на карамелизирана риба с яйца.
Но за удобство на моите приятели вегетарианци реших да изведа рецептата за яйцата отделно. Стъпките и съставките долу-горе се повтарят рецептата за свинското, но този път ще приготвим карамела с олио вместо с вода.
