В 10 точки: Лондон, част 2

posted in: извървяно | 2

<< Към част 1

4. Пазарите, ах, пазарите!

Навсякъде, където отида, не пропускам да посетя поне един местен пазар. В Лондон успях да видя цели пет, като голяма част от тях бяха неделни.

Billingsgate Fish Market е по-скоро за продажби на едро и в 7 сутринта половината стока вече беше разпродадена. С майка ми успяхме да си вземем скариди и морски раци, без да ни се скарат, че се пречкаме. Мрънкането ми за ставането в 6 ч моментално изчезна – бях адски щастлива, защото в България е абсурдно да намериш толкова пресни раци, още повече за 1,50£/кг!

Borough Market до London Bridge е по-скоро туристическа атракция и в събота и неделя е чак неприятно претъпкан. Следващия път бих го посетила в делнична сутрин.

Continued

В 10 точки: Лондон, част 1

posted in: извървяно | 3

След толкова скитания започнах да деля градовете на три групи: 1) тук бих живяла!, 2) с удоволствие бих се връщала многократно, но не бих живяла за нищо на света! и 3) ок, отметнах го на картата, да дойде следващият. Лондон спада към втората група, заедно с Истанбул, където последно видях подобна навалица от туристи и местни.

Лондон е (очаквано) шумен, шарен, с постоянни задръствания, на места и моменти доста мръсен (да не кажа мизерен), и безумно скъп, и разбирам защо някои хора се разочароват от посещението си там. Разбирам и онези, които не могат да харесат Париж поради същите причини.

Но като всеки космополитен град, Лондон е твърде голям и твърде наситен, има от всичко по много и е толкова различно в различните квартали (дори на различните улици в един квартал), че да можеш с лека ръка да заключиш: бях там, не ми хареса. В Лондон социалният живот ври и кипи, във всеки момент се случва нещо интересно и човек се чуди кое по-напред.

За пет дни обиколки от сутрин до вечер (с майка си или сама) разучих квартала, в който бяхме отседнали (в Източен Лондон) с всичките му улички, къщички с мини градинки, етнически магазинчета, закусвални и улични сергии. Обиколих пеша голяма част от центъра, Soho и West End, гледах на живо така мечтания мюзикъл Les Misérables (страхотно преживяване, за което ще разкажа по-нататък). Посетих приятел в Югозападен Лондон, където (със закъснение) познах Battersea Power Station от обложката на Animals на Pink Floyd. Изпих няколко местни бири и разговарях за кратко със случайни местни хора. Изживях съботната шопинг лудница по Liverpool St, придружавайки майка си и протестирайки, без да си купя нищо. Разходих се из три парка, посетих пет пазара, попаднах на няколко съботно-неделни събития като фестивал на етническите кухни или на уличната храна, квартални събития с повод и без повод, концерти, изложби…

И пак със сигурност не съм видяла и разбрала и 5% от Лондон и неговия живот. Не посетих нито един музей или галерия – макар че не съм такъв тип турист, за Лондон съжалявам, че не отделих време поне за някои галерии. Не се качих на нито една туристическа атракция, пак защото по-скоро си падам по streetseeing. Не стигнах до Кенсингтън и Челси, за които ме уверяваше приятел, че много ще ми харесат. Ще ми се да бях купила билети за поне още един мюзикъл или театрална постановка, или концерт в Royal Albert Hall. Не можах да посетя Leadenhall Market, който изглежда безкрайно красив отвътре.

Казват, че винаги трябва да си оставяш по нещичко за следващия път. Имам чувството, че в Лондон винаги остават неща за гледане и изживяване, и списъкът за следващия път само ще се увеличава с всяко посещение.

Continued

In An’s Kitchen

posted in: вкусно | 1

След повече от година кумене и мъдрене най-после осъществих идеята си да изкарам кулинарните публикации встрани от този блог. Миграцията ще е продължителна, защото всички рецепти ги проверявам (разбирайте готвя) и пиша наново. Така че, ако ви изчезне някоя статия или рецепта оттук, да знаете, че ще я намерите в In An’s Kitchen :)

Виетнамците в България

posted in: виетнамско | 5

Вероятно малцина от вас знаят, че понастоящем виетнамците в България за под 700 души, в т.ч. и децата от смесени бракове.

Някога виетнамците в България наистина са достигали десетки хиляди. Дошли по академичен път студенти и аспиранти (като майка ми) или по договора между двете страни строителни работници, някои си заминават с приключването на обучението или договора, но немалка част остават в България със семействата си или създават такива с българи.

През 90-те години на миналия век нова вълна икономически имигранти заля България, а заедно с тях евтините азиатски стоки и реплики на маркови дрехи напълниха сергиите на Илиянци и Битака. Всички идваха с надеждата за по-добър живот за техните семейства.

С годините обаче виетнамската общност в България постепенно се стопява. От десетки хиляди една част мигрират към светлия Запад, но мнозинството се връща обратно в родината – дали заради главоломно развиващата се икономика и подобряващите се условия за живот във Виет Нам или заради твърде големите очаквания към пазара и възможностите за бизнес в България, които са останали без покритие.

* * *

Преди няколко години пътувах към Виет Нам и на транзитното летище в Москва разговарях с една простодушна и мила виетнамка на средна възраст. Прибираше се за първи път от 4 години у дома.

Беше от малко селце, където възможностите за прехрана били оскъдни. Семейството й събрало със заеми пари за кошмарната такса за посредническата фирма и самолетен билет, и тя заминала за България, оставяйки двете си малки деца на съпруга.

Живяла в апартамент в кв. Толстой с още 7 души. В началото имала сергия на Илиянци, но не смогнала с наема и я затворила. Започнала да готви вкъщи храна за продавачите на Илиянци и всеки ден я разнасяла в кутийки из пазара. Кътала всяка стотинка и пращала у дома, за да върнат заемите за нейното заминаване. Сега най-после беше успяла да изплати дълговете си и да събере пари за самолетен билет, за да се прибере обратно при семейството си във Виет Нам.

* * *
Прочетете и другата ми история за виетнамския имигрант чичо Х. и за това защо няма виетнамски ресторант в България.

София е шарена и вкусна!

posted in: вкусно | 0

header

След успешната презентация за Виет Нам през април, милите девойки Звезда и Бистра от Мулти Култи Колектив ме извикаха да помогна в следващия им много интересен и забавен проект: мултикултурна карта на София. Аз искрено им благодаря за тази възможност, защото се запознах с най-различни хубави хора, научих много нови неща (включително как се избира патладжан, който да няма много семки и да не горчи :)), събрах цяла кошница с лични, топли и вкусни истории и открих, че независимо от националността и цвета на кожата, всички хора на тази земя се усмихват еднакво топло и мило при спомена за гозбите на своите баби.

Continued