In An's Room

where time stands still

В 10 точки: Лондон, част 2

<< Към част 1

4. Пазарите, ах, пазарите!

Навсякъде, където отида, не пропускам да посетя поне един местен пазар. В Лондон успях да видя цели пет, като голяма част от тях бяха неделни.

Billingsgate Fish Market е по-скоро за продажби на едро и в 7 сутринта половината стока вече беше разпродадена. С майка ми успяхме да си вземем скариди и морски раци, без да ни се скарат, че се пречкаме. Мрънкането ми за ставането в 6 ч моментално изчезна – бях адски щастлива, защото в България е абсурдно да намериш толкова пресни раци, още повече за 1,50£/кг!

Borough Market до London Bridge е по-скоро туристическа атракция и в събота и неделя е чак неприятно претъпкан. Следващия път бих го посетила в делнична сутрин.

[Прочети повече…] about В 10 точки: Лондон, част 2

В 10 точки: Лондон, част 1

След толкова скитания започнах да деля градовете на три групи: 1) тук бих живяла!, 2) с удоволствие бих се връщала многократно, но не бих живяла за нищо на света! и 3) ок, отметнах го на картата, да дойде следващият. Лондон спада към втората група, заедно с Истанбул, където последно видях подобна навалица от туристи и местни.

Лондон е (очаквано) шумен, шарен, с постоянни задръствания, на места и моменти доста мръсен (да не кажа мизерен), и безумно скъп, и разбирам защо някои хора се разочароват от посещението си там. Разбирам и онези, които не могат да харесат Париж поради същите причини.

Но като всеки космополитен град, Лондон е твърде голям и твърде наситен, има от всичко по много и е толкова различно в различните квартали (дори на различните улици в един квартал), че да можеш с лека ръка да заключиш: бях там, не ми хареса. В Лондон социалният живот ври и кипи, във всеки момент се случва нещо интересно и човек се чуди кое по-напред.

За пет дни обиколки от сутрин до вечер (с майка си или сама) разучих квартала, в който бяхме отседнали (в Източен Лондон) с всичките му улички, къщички с мини градинки, етнически магазинчета, закусвални и улични сергии. Обиколих пеша голяма част от центъра, Soho и West End, гледах на живо така мечтания мюзикъл Les Misérables (страхотно преживяване, за което ще разкажа по-нататък). Посетих приятел в Югозападен Лондон, където (със закъснение) познах Battersea Power Station от обложката на Animals на Pink Floyd. Изпих няколко местни бири и разговарях за кратко със случайни местни хора. Изживях съботната шопинг лудница по Liverpool St, придружавайки майка си и протестирайки, без да си купя нищо. Разходих се из три парка, посетих пет пазара, попаднах на няколко съботно-неделни събития като фестивал на етническите кухни или на уличната храна, квартални събития с повод и без повод, концерти, изложби…

И пак със сигурност не съм видяла и разбрала и 5% от Лондон и неговия живот. Не посетих нито един музей или галерия – макар че не съм такъв тип турист, за Лондон съжалявам, че не отделих време поне за някои галерии. Не се качих на нито една туристическа атракция, пак защото по-скоро си падам по streetseeing. Не стигнах до Кенсингтън и Челси, за които ме уверяваше приятел, че много ще ми харесат. Ще ми се да бях купила билети за поне още един мюзикъл или театрална постановка, или концерт в Royal Albert Hall. Не можах да посетя Leadenhall Market, който изглежда безкрайно красив отвътре.

Казват, че винаги трябва да си оставяш по нещичко за следващия път. Имам чувството, че в Лондон винаги остават неща за гледане и изживяване, и списъкът за следващия път само ще се увеличава с всяко посещение.

[Прочети повече…] about В 10 точки: Лондон, част 1

In An’s Kitchen

След повече от година кумене и мъдрене най-после осъществих идеята си да изкарам кулинарните публикации встрани от този блог. Миграцията ще е продължителна, защото всички рецепти ги проверявам (разбирайте готвя) и пиша наново. Така че, ако ви изчезне някоя статия или рецепта оттук, да знаете, че ще я намерите в In An’s Kitchen :)

Виетнамците в България

Вероятно малцина от вас знаят, че понастоящем виетнамците в България за под 700 души, в т.ч. и децата от смесени бракове.

Някога виетнамците в България наистина са достигали десетки хиляди. Дошли по академичен път студенти и аспиранти (като майка ми) или по договора между двете страни строителни работници, някои си заминават с приключването на обучението или договора, но немалка част остават в България със семействата си или създават такива с българи.

През 90-те години на миналия век нова вълна икономически имигранти заля България, а заедно с тях евтините азиатски стоки и реплики на маркови дрехи напълниха сергиите на Илиянци и Битака. Всички идваха с надеждата за по-добър живот за техните семейства.

С годините обаче виетнамската общност в България постепенно се стопява. От десетки хиляди една част мигрират към светлия Запад, но мнозинството се връща обратно в родината – дали заради главоломно развиващата се икономика и подобряващите се условия за живот във Виет Нам или заради твърде големите очаквания към пазара и възможностите за бизнес в България, които са останали без покритие.

Преди няколко години пътувах към Виет Нам и на транзитното летище в Москва разговарях с една простодушна и мила виетнамка на средна възраст. Прибираше се за първи път от 4 години у дома.

Беше от малко селце, където възможностите за прехрана били оскъдни. Семейството й събрало със заеми пари за кошмарната такса за посредническата фирма и самолетен билет, и тя заминала за България, оставяйки двете си малки деца на съпруга.

Живяла в апартамент в кв. Толстой с още 7 души. В началото имала сергия на Илиянци, но не смогнала с наема и я затворила. Започнала да готви вкъщи храна за продавачите на Илиянци и всеки ден я разнасяла в кутийки из пазара. Кътала всяка стотинка и пращала у дома, за да върнат заемите за нейното заминаване. Сега най-после беше успяла да изплати дълговете си и да събере пари за самолетен билет, за да се прибере обратно при семейството си във Виет Нам.

Прочетете и другата ми история за виетнамския имигрант чичо Х. и за това защо няма виетнамски ресторант в България.

София е шарена и вкусна!

header

След успешната презентация за Виет Нам през април, милите девойки Звезда и Бистра от Мулти Култи Колектив ме извикаха да помогна в следващия им много интересен и забавен проект: мултикултурна карта на София. Аз искрено им благодаря за тази възможност, защото се запознах с най-различни хубави хора, научих много нови неща (включително как се избира патладжан, който да няма много семки и да не горчи :)), събрах цяла кошница с лични, топли и вкусни истории и открих, че независимо от националността и цвета на кожата, всички хора на тази земя се усмихват еднакво топло и мило при спомена за гозбите на своите баби.

[Прочети повече…] about София е шарена и вкусна!

Приспиване*

*Така би трябвало да преведат ru. Но те я преведоха люлчина песен. Безспорно е по-поетично.

Ru

„Ру“ на Kim Thúy е издадена на български от издателство Колибри, а чудесният превод е на Анна Ватева. Дребните неточности в транскрипцията на някои думи и имена са нещо съвсем обичайно (и са видими само за виетнамец, който чете български :)), защото книгата в оригинал е на английски френски, а виетнамската писменост, макар и на латиница, си има своите особености в произношението. По-важното, което преводачът е постигнал, е запазване на оригиналния стил на автора и предаване на емоциите и цветовете в книгата по един великолепен начин.

Това е първата книга, която прочетох два пъти един след друг! Веднага след като изчетох последната страница, се върнах на първата и започнах отначало.

Разказите са кратки и увлекателни, много лични, живи и наситени с емоции, без да преминават границата на прекаления драматизъм. Подобно на спомените от истинския живот, историите не са подредени хронологично. Авторката ни връща към детството си във Виет Нам, следвоенния период, мизерния малайзийски бежански лагер, към настоящето, историите за нейните синове, единият от които е аутист, после към близкото минало, към работата си в Ха Ной, отново към юношеството си и трудностите на своето семейство като емигранти в Канада – и така през цялото време. Пъстри, весели и дозирано драматични лични и семейни истории от различни периоди на живота ѝ, които са тясно свързани и дават своето отражение. Които сглобяват нейния живот.

Това е една от най-истинските и искрени книги, които съм чела.

Ровейки се за повече информация за авторката, се натъкнах на интересния факт, че освен писател с 5 международни литературни награди само за дебютната си книга „Ru“, Kim Thúy е също така лингвист, преводач, юрист, ресторантьор и кулинарен критик. Една богата и всестранно развита личност. А е само на 44.

Чудех се дълго кои пасажи от книгата да ви цитирам. Отбелязах си поне 10 цели страници, но, естествено, няма да ви отнемам възможността да се насладите на книгата и историята в нейната цялост. Затова – само 4 откъса от избраните, които ми направиха силно впечатление и са свързани с образа на майката:

[Прочети повече…] about Приспиване*