#Barcelovers: Странностите на барселонските жилища и изненадващата липса на копър и магданоз

posted in: #barcelovers, извървяно | 3

*#Barcelovers е всъщност програма на каталунската община за популяризиране на Барселона, която предоставя актуална информация за културни и спортни събития и възможности за безплатни или значително по-евтини посещения на музеи и забележителности. Откраднах им името за тази (надявам се) серия от разкази, защото ми харесва играта на думи. 

Почти осем месеца от последната ми публикация тук и почти четири, откакто живея в Барселона. Не мога да повярвам колко бързо мина това време и с колко събития и емоции беше наситено. Нов живот на ново място и нови два езика, които да науча. Различни хора с техните порядки и обичаи. Европа, колкото близка и позната, толкова и шарена и разнообразна.

Рано ми е да кажа какво ми липсва от България. Близките и приятелите, разбира се, и то най-вече спонтанността на срещите и жестовете ни на внимание. Но не наричам това емиграция, просто местене. Защото каква емиграция е да отидеш на 2 часа и половина със самолет от мястото, където си живял досега, и да си позволяваш глезотията да прескачаш през три месеца обратно? (Да живеят нискотарифните компании, да пребъдат!)

Това, което майка ми направи преди близо 30 години, е било емиграция – от Виет Нам в България, 8000 км далеч от дома и близките, във времена, когато всяка минута по телефона е била безобразно скъпа, а писмата и картичките пристигали след месеци. Сега майка си пуска видеочата на скайпа и докато прави сутрешната гимнастика, гледа внуците си във Виет Нам как вилнеят пред екрана, пита ги какво са закусили, а те й пеят новата песничка, която са научили в детската градина. С мен си чати, когато й щукне, а аз я питам как се сее магданоз в саксия и как се пържат немчетата, за да станат най-хрупкави.

Иначе всичко на новото място ми е интересно, изненадващо, в крайна сметка хубаво, но понякога недоумяващо. Защото дори да си бил няколко пъти турист на дадено място, една година да си проучвал цени и стандарти, да си следял новините из местните вестници, да си вниквал от разстояние в местните порядки и проблеми – съвсем друго приключение е да се сблъскаш на живо с особеностите на барселонския живот и да станеш истински #barcelover.

Continued

Когато душата похапва в „Параклиса“

posted in: вкусно, прочетено | 0

Преди една година, когато покрай проекта за Мулти Култи картата на София ми се удаде възможност да обиколя и интервюирам най-различни и интересни хора от цял свят и да си говоря с тях за храната, корените и дълбоко пазените рецепти, се срещнах с Десислав Звънчаров, собственика на ресторант „Преди 10“. Безкрайно интересният ми разговор с него явно е оставил в съзнанието ми по-дълбоки впечатления, отколкото си мислех, защото една година по-късно, плахо следвайки крехките очертания на пътя, по който мечтая да вървя, вече мога да свържа точките. Дано ми стигнат силите, времето, средствата и волята да осъществя мечтата си, защото със сигурност ме очакват много приключения и нови светове. Каква е тя, засега няма да ви разказвам. Ще се чуе.

Вместо това ще ви разкажа за една книга. Десислав спомена за Пенка Михова и нейния ресторант „Параклиса“ във Варна още на първата ни среща. За огромно мое съжаление ресторантът вече не съществува и завиждам на всеки, който е имал възможността да го посети. Но някой ден, да е жива и здрава г-жа Михова, за мен ще е истинска чест да се запозная с нея и да й стисна ръката.

Когато душата похапва в „Параклиса“ на Пенка Михова е един невероятен труд, резултат на дълги години обикаляне, събиране, изследване, преживяване и пресъздаване на стари български рецепти и традиции.

„Първата книга с рецепти е съставена, казват, от Петко Рачов Славейков в Цариград през 1870 г. Благодаря на директорката на музея във Велико Търново, която ми повярва и лично ми изпрати копие на прословутия оригинал, озаглавен умилно и многоетажно „Готварска книга, или наставление за всякакви гозби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справки, събрани от разни книги“. Верни помощници през годините сами били и книгите „Семейно огнище“ на А. И. Делев от 1891 г., „Кратко здравословие, или Уроци, за да си вардим здравието“ на Сава Доброплодни от 1865 г., „Бит и душевност на българския народ“ от Иван Хаджийски. Съветвам се и с „555 изпитани рецепти за готвене“ на Пенка Чолчева от 1935 г., с „Българска национална кухня“ от Николай Джелепов, с „Български народни празници“ на Михаил Арнаудов и мн. др.“

Continued

Тази спонтанност…

posted in: обично | 2

DSCF3073

Най-обикновен съботен следобед. Получавам съобщение от Вики: „Нали сте вкъщи? Ще мина да ви оставя нещо.“ Била на село при баба. Попита дали обичам орехи.

Идва по-късно и ми връчва тази чудесна цъфнала саксия с четирилистни детелини и пълна торба с еко-био-зелени неща, ухаеща на току-що откъсната мента (само малко ром, лайм и сода ме делят от мохитото :)) Имаше и бонус – бурканче с малко етикетче на капака, на което някой ръчно изписал м-ни. Сладко от малини.

Continued

В 10 точки: Лондон, част последна

posted in: извървяно | 2

<< Към част 2

7. London is a green city

Това са мини градинки пред къщи и междублокови пространства в Лондон. Просто трогателни, нали? На последната снимка всяка клетчица си имаше номер (явно на съответния апартамент) и собственикът й си засажда каквото му хрумне и се грижи за нея.

Continued