In An's Room

where time stands still

прочетено

Една виетнамка с мартеница

11228141_673113402821135_5442120524659838702_o

Преди четири месеца бях поканена да напиша есе за книгата „Куфарът на брат ми“ от най-милата и чудесна Невена Дишлиева от издателство ICU, която не познавах дотогава и все още за жалост не познавам на живо. Книгата представлява сборник от 22 разказа за пътя, куфарите, местенията и завръщанията, и е вече по книжарниците − можете да я намерите и в хартиен, и в електронен формат. Още преди официалните премиери из градовете първият тираж е изчерпан и Невена ни зарадва с новината за допечатка. Как да не се надуе човек от гордост, кажете? :P

Представянето на книгата в София ще се състои на 29 септември, вторник, 18:30 ч, в Кредо Бонум на ул. Славянска № 2. За другите градове и дати − вижте във Facebook събитието. Непременно отидете и прегърнете Невена от мен! <3

Публикувам скромния си текст с изричното ѝ съгласие.

* * *

Номад ли си? Или и/емигрант? Или космополит? – пита ме Невена.

Чудих се дълго как да отговоря.

Не, не съм номад. Номадството е душевна нагласа. Способност да събереш целия си живот в един куфар и където е той, там да е и домът ти. Номадът не сади цветя. Те са ангажимент – не можеш да ги местиш от град в град, не можеш да ги вземеш със себе си на почивка.

Баба ми по бащина линия беше номад по душа. Беше cải lương [1] актриса с дълга и богата кариера, от онези жени, които и на старини греят с дръзка, харизматична красота. Беше суетна, своенравна и разпиляна. Хич не умееше да пести и винаги беше готова за път, без да мисли за възрастта си, времето, дестинацията и дали ще ѝ стигнат парите да се върне.

Не съм като нея. Обожавам пътешествията, и също на драго сърце си давам спестяванията за тях, но където и да отида – дори да е хотелска стая за няколко дни, – първата ми работа е да подредя дрехите в гардероба и да сложа четките за зъби в банята. Да сведа до минимум усещането за временно пребиваване. Където и да отида и колкото и хубаво да ми е било на това място, обичам да се връщам у дома. Да отворя вратата, да си поздравя къщата, да си видя цветята и подправките на балкона и да си разопаковам багажа.

[Прочети повече…] about Една виетнамка с мартеница

Когато душата похапва в „Параклиса“

Преди една година, когато покрай проекта за Мулти Култи картата на София ми се удаде възможност да обиколя и интервюирам най-различни и интересни хора от цял свят и да си говоря с тях за храната, корените и дълбоко пазените рецепти, се срещнах с Десислав Звънчаров, собственика на ресторант „Преди 10“. Безкрайно интересният ми разговор с него явно е оставил в съзнанието ми по-дълбоки впечатления, отколкото си мислех, защото една година по-късно, плахо следвайки крехките очертания на пътя, по който мечтая да вървя, вече мога да свържа точките. Дано ми стигнат силите, времето, средствата и волята да осъществя мечтата си, защото със сигурност ме очакват много приключения и нови светове. Каква е тя, засега няма да ви разказвам. Ще се чуе.

Вместо това ще ви разкажа за една книга. Десислав спомена за Пенка Михова и нейния ресторант „Параклиса“ във Варна още на първата ни среща. За огромно мое съжаление ресторантът вече не съществува и завиждам на всеки, който е имал възможността да го посети. Но някой ден, да е жива и здрава г-жа Михова, за мен ще е истинска чест да се запозная с нея и да й стисна ръката.

Когато душата похапва в „Параклиса“ на Пенка Михова е един невероятен труд, резултат на дълги години обикаляне, събиране, изследване, преживяване и пресъздаване на стари български рецепти и традиции.

„Първата книга с рецепти е съставена, казват, от Петко Рачов Славейков в Цариград през 1870 г. Благодаря на директорката на музея във Велико Търново, която ми повярва и лично ми изпрати копие на прословутия оригинал, озаглавен умилно и многоетажно „Готварска книга, или наставление за всякакви гозби, според както ги правят в Цариград и разни домашни справки, събрани от разни книги“. Верни помощници през годините сами били и книгите „Семейно огнище“ на А. И. Делев от 1891 г., „Кратко здравословие, или Уроци, за да си вардим здравието“ на Сава Доброплодни от 1865 г., „Бит и душевност на българския народ“ от Иван Хаджийски. Съветвам се и с „555 изпитани рецепти за готвене“ на Пенка Чолчева от 1935 г., с „Българска национална кухня“ от Николай Джелепов, с „Български народни празници“ на Михаил Арнаудов и мн. др.“

[Прочети повече…] about Когато душата похапва в „Параклиса“

Приспиване*

*Така би трябвало да преведат ru. Но те я преведоха люлчина песен. Безспорно е по-поетично.

Ru

„Ру“ на Kim Thúy е издадена на български от издателство Колибри, а чудесният превод е на Анна Ватева. Дребните неточности в транскрипцията на някои думи и имена са нещо съвсем обичайно (и са видими само за виетнамец, който чете български :)), защото книгата в оригинал е на английски френски, а виетнамската писменост, макар и на латиница, си има своите особености в произношението. По-важното, което преводачът е постигнал, е запазване на оригиналния стил на автора и предаване на емоциите и цветовете в книгата по един великолепен начин.

Това е първата книга, която прочетох два пъти един след друг! Веднага след като изчетох последната страница, се върнах на първата и започнах отначало.

Разказите са кратки и увлекателни, много лични, живи и наситени с емоции, без да преминават границата на прекаления драматизъм. Подобно на спомените от истинския живот, историите не са подредени хронологично. Авторката ни връща към детството си във Виет Нам, следвоенния период, мизерния малайзийски бежански лагер, към настоящето, историите за нейните синове, единият от които е аутист, после към близкото минало, към работата си в Ха Ной, отново към юношеството си и трудностите на своето семейство като емигранти в Канада – и така през цялото време. Пъстри, весели и дозирано драматични лични и семейни истории от различни периоди на живота ѝ, които са тясно свързани и дават своето отражение. Които сглобяват нейния живот.

Това е една от най-истинските и искрени книги, които съм чела.

Ровейки се за повече информация за авторката, се натъкнах на интересния факт, че освен писател с 5 международни литературни награди само за дебютната си книга „Ru“, Kim Thúy е също така лингвист, преводач, юрист, ресторантьор и кулинарен критик. Една богата и всестранно развита личност. А е само на 44.

Чудех се дълго кои пасажи от книгата да ви цитирам. Отбелязах си поне 10 цели страници, но, естествено, няма да ви отнемам възможността да се насладите на книгата и историята в нейната цялост. Затова – само 4 откъса от избраните, които ми направиха силно впечатление и са свързани с образа на майката:

[Прочети повече…] about Приспиване*