Оризът
В източноазиатската култура оризът е със същото първостепенно значение както хляба в европейската. По същия начин има безброй поговорки и народни приказки, свързани с ориза и описващи чрез метафори отношенията между хората, даването и изкарването, имането и нямането. И по същия начин без ориз не се сяда на масата.
Най-често ще го срещате чисто сварен и поднесен в купички към други ястия на семейния обяд и вечеря или под формата на оризови спагети в супа phở и стотици други нудъл супи по уличните заведения; от брашното му се правят корите за пържените и свежите немчета, също така и кейкове с най-различни плънки, увити в бананови листа, и любимите ми bánh cuốn (тънки оризови палачинки с месо и гъби). Има още безброй приложения на ориза – от него се правят и водка, ракия, вино, бира и оцет.
В българския език ориз се казва и на самото растение, и на олющените зрънца, които се продават в пакети по магазините, и на вече готовото ястие, а във виетнамския си има название за всяка форма на ориза. Отделно, че Виет Нам е на второ място по износ и седмо място по консумация на ориз в света, и в страната се отглеждат над 1600 вида ориз със съответното название за всеки един от тях. Калкулейт, както се казва на чист виетнамски! :)
Най-използваният от мен ориз е жасминовият – дългозърнест, ароматен, сам по себе си сладък и вкусен и два до три пъти по-диетичен от всеки бисерен ориз. Въпреки статистиките и хвалебствията по-горе, най-хубавият жасминов ориз на добра цена, който намирам в България, е тайландски (19 лв за 4 кг, пакет с изобразено слонче отпред от виетнамския магазин Bảo-Nguyệt на Илиянци). Използвам го както за пълнени чушки, зелеви сарми и каквото се сетите, така и по традиционния източноазиатски начин – сварен, чист, без никакви мазнини и подправки, като гарнитура към основни ястия.
Впрочем, аз много обичам да правя аналогия на пържения ориз с пържените филийки. :) Така както пържените филийки не се получават от пресен хляб, а от малко по-изсъхнал, за пържения ориз се използва неизяденият от предната вечеря бял ориз, добавя се каквото има в хладилника и се яде на закуска. Следващия път, когато отидете на китайски ресторант, поискайте към основното да ви донесат чист, бял ориз вместо пържен, и ще видите как изведнъж погледът на китаеца се изпълва с уважение. :) Признавам, че когато ме мързи да готвя, към току-що сварения ориз добавям малко масло, подправки, кисели краставички, грах, царевица, шунка или каквото друго намеря, и получавам чудесно ядене за минути. Но не го предлагам в заведение като автентично блюдо, нали…
Как най-често се вари ориз в Източна Азия? В миналото – в обикновена тенджера само с вода в съотношение 1:1. Когато водата кипне, огънят се намалява до минимум и се оставя оризът да поеме цялата вода под плътно затворения капак. При този начин на приготвяне неизменно се получава загорял ориз по дъното, който cháy (буквално значи изгоряло) заедно с малко ruốc (сушено солено свинско месо, накъсано на много фини конци) се дава на децата преди вечеря. Признавам, че и аз много го обичах. Представете си коричката на топъл хляб и ще ме разберете.
Откакто е измислен оризоварът и незалепващото покритие обаче, такова загаряне по дъното не се случва и горките деца са лишени от това удоволствие. Или не съвсем – ровейки се за илюстрация на това чудно изобретение на бедняшката трапеза, открих, че брилянтният предпремачески ум на виетнамеца не е подминал тази несправедливост и е запълнил нишата с всякакви пакетирани и етикетирани разновидности на cơm cháy ruốc. :)
Оризоварът
Всяко източноазиатско семейство има оризовар в кухнята си. Този прост уред ежедневно отменя домакинята в дебненето и баенето над огъня и всеки път доставя бързо (до 20 мин), без никаква намеса (самоизключва се) и с неизменно качество пухкав бял ориз, чиито зрънца като по рекламите се отделят едно от друго.
Оризоварът е самостоятелен уред само за варене на ориз и нищо повече, с кабел, който се включва в контакта, копче включено/изключено или по-точно готвене/поддържане на ориза топъл, и отделен вътрешен съд, който е добре да е по-солиден. Повечето евтини оризовари са с прекалено тънък вътрешен съд с калпаво незалепващо покритие, което след време пада и оризът започва да загаря по дъното (е, ако искате опитате cháy, може би това е начинът :)). Освен това при изпускане може лесно да се деформира или дори да се спука, а без вътрешен съд изхвърляте целия оризовар, така че когато купувате такъв уред, по възможност вижте вътрешния съд – да не е твърде тънък и твърде лек. Освен това хубавият оризовар за мен е с плътен, херметически затварящ се капак. Изрично уточнявам, защото повечето, които се продават по METRO и други места, са с отделящ се стъклен капак. Някак не ми вдъхват достатъчно доверие, но може просто да съм предубедена.
За пример – по време на Азиатските седмици в LIDL понякога се продават оризовари за нещо като 35 лв бройката и аз от любопитство си взех един. Работеше добре и за цената си беше екстра, но след третото ползване оризът започна вече да загаря по дъното.
Моят верен червен корейски оризовар на световнонеизвестната марка Kitchen Flower e малък, води се за двама и е с вместимост 0,54 л, което ще рече ~0,5 кг суров или ~1 кг сготвен ориз. Но това наистина значи до капака пълен оризовар (както се вижда и на снимката по-горе). За мен е идеален като размер, достатъчно компактен, за да седи и на плота, а когато имаме гости, най-много да сложа на два пъти да се вари ориз (както казах, отнема само 20 мин).
Тук е мястото да спомена и нещичко за мултикукърите. Знам, че повечето имат и функцията на оризовар, но скромният ми опит с мултикукъра на майка ми показва, че той се справя много добре с много неща, но най-елементарната функция за варене на ориз му отнема твърде много време (поне 40-45 мин) и това лично на мен ми действа изнервящо. Отделно, че сякаш оризът се разварява. Във всеки случай ако вече имате мултикукър или пък не смятате чак толкова често да ядете варен ориз, то купуването на отделен уред само за тази цел се обезсмисля.
В България вече се намират на доста места оризовари за домашна употреба – както по-горе споменах METRO, понякога LIDL, срещала съм ги и по разни магазини за техника. Но повечето или са с отделящи се стъклени капаци, или с твърде тънки вътрешни съдове, или са китайски. Не, че нещо, но и във Виет Нам най-предпочитаните оризовари са корейските. Чувала съм, че марката Cuckoo е много препоръчвана, и към момента я срещам само при AlexFish, които впрочем предлагат и страхотно разнообразие от азиатски и най-вече японски хранителни продукти. В споменатия по-горе виетнамски магазин също съм виждала да се продава един модел оризовар, но не съм обърнала внимание какъв е (май беше китайски).
Другата опция да се сдобиете с оризовар е да си го купите от Amazon.co.uk. Разнообразието е огромно, а цените започват от 17 паунда нагоре, като аз ви препоръчвам да не си купувате от най-евтините все пак. Там се предлагат и доста модели на Cuckoo, за които за жалост няма никакви отзиви, ръководствата за употреба са само на корейски и информацията (като цяло в Amazon) е оскъдна. Затова пък винаги можете гугълнете модела и да намерите повече характеристики и снимки на продукта.
До България можете да си го доставите с някоя от напоследък популярните групажни транспортни фирми, например GabCo, от които сме много доволни и които доставят на смешните 2,20 лв на кг. Така си набавяме най-често книги от Amazon, но работят с всякакви онлайн магазини, базирани в Англия (и в Германия, впрочем).
Как става всичко: След регистрацията в GabCo получавате нещо като ID, което трябва да сложите пред името си на получател, оставяте адреса на GabCo в Англия и Amazon ви пращат поръчаното там (обикновено безплатно). Веднъж или два пъти в седмицата GabCo имат камион до България, събират пакетите и ги доставят в склада си в София за няколко дни до 1 седмица, което прави доставката барабар с обработката на всички заявки и прочие максимум около 2 седмици. За всяко движение на пратката получавате имейл, а обикновено транспортът от Англия до България излиза по-малко, отколкото куриера от склада на GabCo в София до вашия адрес в София. :) Има опция да си вземете пратката директно от склада им, разбира се, но нас ни мързи и сме пуснали автоматичната опция да ни я препращат по куриер до адрес, когато пристигне.
Това е всичко за ориза и оризовара от мен. Благодаря за търпението и хапвайте повече ориз! :)
Вашият коментар