„Не се занимавам с политика“
Не, ти не се занимаваш с политика. Да гласуваш не значи да се занимаваш с политика. Да отделиш няколко минути в една неделя, за да отидеш до съседното училище и да пуснеш едно листче в една кутия – това не е политика, а упражняване на човешкото ти право на глас.
Замислял/а ли си се за думата глас в този контекст? Ако не гласуваш, все едно си ням, безгласен, без мнение, не съществуваш. И после някак си не е учтиво да мрънкаш какви хора управляват държавата ти и защо наоколо е толкова скапано.
Освен това, дори да не се занимаваш с политика, тя се занимава с теб, с всеки аспект от твоя живот. Затова твоят глас е важен.
Моля те, изгледай този клип, ще ти отнеме 1 минута и 7 секунди.
Виж и сайта на инициативата – там със забавни инфографики ти обясняват защо има смисъл да гласуваш. Ако ти трябват още причини – инициативата „Ще гласувам“ с прости думички разбива някои митове и клишета.
Ако и след това не виждаш смисъл да се разходиш за 10 мин тази неделя до избирателната си секция, тогава, окей, не чети нататък.
„Къде отива гласът ми?“
Притесняваш се, че твоят глас ще потъне в нищото, защото партията, за която искаш да гласуваш, може да не спечели мнозинство, да не успее да участва пряко в управлението на страната и дори да не влезе в парламента. Все пак има смисъл да гласуваш за нея, най-малкото защото:
- колкото повече са гласувалите общо, толкова по-скъпо ще им струва на купувачите на гласове да си осигурят желаните депутатски седалки и съответно ще се сдобият с по-малко купени места в парламента от планираното; демек – прецакай #кой!
-
по-големият брой на гласувалите за дадена партия може да ѝ докара допълнителен мандат от последните неразпределени; така че дори да не си харесаш нито едно име от листата на дадена партия от своя район, гласувай без преференция за самата партия, ако им симпатизираш;
-
дори партията ти да не влезе в парламента, ако мине 1%, тя ще получава държавна субсидия; идеята на тази субсидия е да се подкрепят малките партии и така да се поддържа един от принципите на демокрацията – правото на (голям) избор;
По последната точка може да се поспори, разбира се – дали да се намалят субсидиите, дали да не се махнат изобщо. Така е, вероятно има доста партии, чиято единствена цел е да минат прага от 1% и да лежат по гръб до следващите избори. Но вероятно има и други малки партии, в които смислени хора искат да се борят за добри каузи и да внесат промяна към по-хубаво. Ако са те спечелили, струва си да ги подкрепиш и субсидията, която идва от твоите данъци, да отиде за тях, а не за някоя вредна или паразитна партия, нали?
„Защо пък да гласувам с преференция?“
Защото това е чудесна възможност да гласуваш за личност, а не само за партия. Покрай тези преференции кандидатите се стараят повече да ти се харесват, по-дейни са в социалните мрежи и комуникацията с тях е по-лесна.
Ето една добра статия на Иван Бедров по темата – #Якопреференция. Вярно, има разлика дали си в голям град или малко населено място, но мястото на водача на листата на твоя район не е толкова бетонирано и сигурно, колкото изглежда (и му се ще), ако има повече хора, които гласуват с преференция. Така че – #якопреференция!
„Няма за кого“
Сигурен/на ли си? Провери ли кои са кандидатите в твоя район? Живеем в чудния век на интернета и информацията ти е на няколко клика разстояние, докато седиш на дивана и жулиш бира. Не е нужно да чакаш идеалния кандидат да ти потропа на вратата и да те моли да гласуваш за него. Можеш да му намериш контактите и да му зададеш въпроси по конкретните теми, които те интересуват, и да го попиташ защо изобщо да гласуваш за него.
Чудесен пример дава Лъчко Петков, който самоинициативно писа на няколко кандидата за област Велико Търново и взе интервю от водача на листата на Реформаторския блок – Иван Иванов.
Всеки може да го направи, защо не и ти?