4. Пазарите, ах, пазарите!
Навсякъде, където отида, не пропускам да посетя поне един местен пазар. В Лондон успях да видя цели пет, като голяма част от тях бяха неделни.
Billingsgate Fish Market е по-скоро за продажби на едро и в 7 сутринта половината стока вече беше разпродадена. С майка ми успяхме да си вземем скариди и морски раци, без да ни се скарат, че се пречкаме. Мрънкането ми за ставането в 6 ч моментално изчезна – бях адски щастлива, защото в България е абсурдно да намериш толкова пресни раци, още повече за 1,50£/кг!
Borough Market до London Bridge е по-скоро туристическа атракция и в събота и неделя е чак неприятно претъпкан. Следващия път бих го посетила в делнична сутрин.
Посетихме и Old Spitalfield’s Market – най-стария пазар в Лондон, Columbia Road Flower Market – неделния пазар за цветя в Източен Лондон, а каква ни беше изненадата от Brick Lane, която от понеделник до събота е най-обикновена улица с етнически магазинчета и закусвални, но в неделя се превръща в своеобразен битак. Едва я познахме. Около нея пък имаше множество тематични пазарчета и фестивали.
Както вече споменах, в Лондон никога не може да ти е скучно, най-вече в петък, събота и неделя, когато събитията и забавленията са едно през друго.
5. West End
Зарекла съм се, че при всяко посещение на Лондон ще гледам поне една постановка или мюзикъл. И поне още веднъж Les Misérables, но този път от по-близка седалка.
Дали и защото за първи път бях на театър извън България, та останах толкова очарована, но истината е, че Les Misérables ми е любим и го знам наизуст, и бих казала, че това поредно за театъра представление беше по-зрелищно и впечатляващо от всичките помпозни концерти за годишнините, взети заедно.
В youtube е качен целият концерт от 10-тата годишнина, а също можете да намерите някои песни от 25-тата годишнина. Аз ви поздравявам с едно от най-любимите си изпълнения:
Мюзикълът се играе всеки ден без неделя в Queen’s Theater, а в събота (допълнено: и сряда!) представленията са дори по две! Догодина ще празнува 30 години и неслучайно може да се фука с надписа по-горе. Купих билети 3 месеца по-рано за най-обикновен делничен ден и местата вече бяха силно ограничени.
Още преди заминаване предупредих майка си да си вземе някакви по-прилични дрехи и обувки за театъра, защото не вървеше да се домъкнем с раницата и маратонките. Изненадата ми от дрескода на публиката беше огромна – имаше младежи по къси панталони и тениски, девойки по потници и джапанки, с изгорели рамена, наметнати с плажен шал, сякаш идваха директно от някоя поляна с все раниците.
Другата изненада беше, че имаше бар в театъра и хората си взимаха вино и бири в пластмасови чаши за представлението, а в антракта служители на театъра продаваха сладоледи в кутийки. След края имаше доста боклук между седалките и пътеките. Бях в шок!
До нас бяха седнали двама англичани, прилично облечени, около 65-70-годишни. Малко след началните акорди господинът най-естествено се събу, подпря босите си крака на предната седалка и така седя през целия спектакъл.
В първите секунди на антракта, когато още не бях на себе си от възторг, господинът се обърна към мен с усмивка:
– Харесва ли Ви?
– Да, много! Това ми е любимият мюзикъл.
– О, колко хубаво, че сте го гледали преди!
– Не, за първи път го гледам на живо.
– Е, как така Ви е любим тогава?
– Ами… Слушала съм многократно официалните аудио записи, има ги в itunes, spotify. Гледала съм годишнините в youtube…
На youtube господинът закима с разбиране.
– А знаете ли фабулата? – държеше той да си продължим разговора.
– Да, разбира се – погледнах го учудено. – Все пак… това е класика.
– Защото аз не знам за какво става дума. Просто чух, че е много успешен мюзикъл и реших да го видя.
Ококорих очи! Лондончанинът, какъвто впоследствие той държеше да се разбере, че е, не знаеше за какво става дума в „Клетниците“. Оставяме факта, че мюзикълът се играе от 29 години в собствения му град!
– Ъъъ… Не сте я ли изучавали в училище? – хич не умея да бъда дипломатична, знам.
– Не – отговори той, свивайки рамене.
– Ами… Историята е много интересна, ще ви хареса.
Не знаех какво повече да кажа, защото едвам криех изумлението си. „WTF? Има сигурно 100 адаптации по тази книга, а съвсем скоро нашумя холивудската киноверсия на мюзикъла – как е възможно този господин, англичанин, лондончанин, на 65-70 години, да не знае за какво става въпрос в „Клетниците“!?!“
– Но много се радвам, че вие знаете за какво става въпрос – звучеше искрен и бекрайно вежлив, и аз му се усмихнах в отговор.
Което беше явен знак за него, че ще продължим да си говорим за това откъде съм, това майка ми ли е, той е от Лондон, дамата до него е от Йорк, знам ли къде е Йорк, о, как така пък знам („Ами чета бе, пич!“), тя, дамата, не му е жена, а просто приятелка, той се е развел наскоро, но с жена си останали приятели, как се казвам, а, Ан, като бившата му жена, какво работя, ама как така говоря толкова хубаво английски и да взема да направя нещо с това си умение, и т.н., и т.н., докато не му се извиних, че имам нещо да отговоря на мейла и забих нос в телефона.
Със споделеното горе не искам по никакъв начин да генерализирам. Хората са шарени и различни и това е едно от най-хубавите неща на този свят. Просто нямаше как да не се впечатля и да не ми остане ярък спомен.
А що се отнася до самия мюзикъл – препоръчвам ви го от сърце! Великолепна сценография, игра на светлини и сенки, декори, въртяща се сцена, страхотно озвучаване и брилянтна игра на актьорите. Те се биеха, падаха, лежаха, седяха, скачаха, тичаха, плачеха, като през цялото време пееха и в нито един момент нивото им не беше нищо по-малко от съвършеното. А накрая изиграха хоро (!) и ви пожелавам да отидете да проверите дали се майтапя. :)
Заслужаваше си всяко пени!
6. Бира и световно
Да търсиш свободно място пред бирария в петък вечер по време на световното по футбол – мисия невъзможна!
Кривнах по малките улички с надеждата да намеря едничко местенце на въздух, за да изпия чаша истинска английска бира и почти се бях отчаяла, когато… Ура! Намерих една свободна пейка пред симпатична бирария, вътре гледаха мач (Италия : Коста Рика), имаше наливна бира – плеснах с ръце и гордо заявих на барманката „Една бира, моля!“.
– Каква? – попита тя и посочи кранчетата за наливна бира. Гледам аз, Amstel, Stella Artois, Heineken, Moretti и някаква непозната за мен марка, изглеждаше да е местна.
– Ъъъ, ето тази!
Девойката ме погледна учудено и каза нещо, което не можах да разбера – беше шумно, някои хора се вълнуваха от мача, а английският в Лондон рядко очаквайте да е като по ВВС. Потвърдих още веднъж, че искам точно тази, девойката сви рамене и започна да налива. Забелязвам, че нещо не се пени, и сбръчквам нос. Барманката веднага забеляза и спря да налива, а един мил господин на бара се наклони към мен и каза:
– Това е сайдер, не е бира!
– Ааа! – плеснах се по челото. „Анке, Анке, патко застреляна!“ – Ами… Аз просто искам местна бира, другите мога да ги пия навсякъде – измънках.
– Тук нямат местни бири. Вземете си Moretti, тя е италианска, но е хубава.
Да, можех да се досетя, че щом няма тълпи отпред, каква ти местна бирария ще е в петък вечер? Но бях вече толкова жадна и уморена, че ми беше все едно.
Следващите ми опити бяха по-успешни, като London Fields от долната снимка е доста хубава, мътна и силна бира.
Ан, радвам се, че си посетила толкова пазари и си пазарувала изгодно :)
Ние бяхме само на Borough Market и то в събота и си беше лудница.
Но на Ковънт Гардън ни хареса много и се върнахме отново.
По-точно гледахме мюзикъла Mamma mia, а театърът беше на една крачка.
Иначе и ние пихме италианска бира :)
Поздрави!
Хахаха, изгодното пазаруване не е целта на посещението на пазари, поне при мен. Просто обожавам да наблюдавам местните как пазаруват, като част от тяхното ежедневие. И под пазар имам предвид „истински местен“. Borough Market е по-скоро туристически. :) Аз не си купих нищо от нито един пазар (извън продуктите за вечеря), защото както вече споделих – тази дейност, наречена шопинг, ми е омразна. И редовно зарязвах майка си на определено място за определен час, за да изпия една бира и да поскитам. :)
А що се отнася до различните части на града – точно там, където бяхме отседнали в Източен Лондон, спрямо там, където живееше този мой приятел в Югозападен Лондон – двете места за мен не се отличаваха твърде (да не кажа никак). Въпреки че самият той твърди, че се води едно от хубавите… Предполагам е въпрос на какво попадаш и къде кривваш към вътрешността на квартала.
Ако е темата да избера, харесах едно каре встрани от Sloane Square, където не бих се разсърдила някой път да отседна. :) Или най-вече малко на юг от Regent’s Park, в някоя от къщичките с цветя и стълби и оградки от ковано желязо.