В 10 точки: Лондон, част 1

След толкова скитания започнах да деля градовете на три групи: 1) тук бих живяла!, 2) с удоволствие бих се връщала многократно, но не бих живяла за нищо на света! и 3) ок, отметнах го на картата, да дойде следващият. Лондон спада към втората група, заедно с Истанбул, където последно видях подобна навалица от туристи и местни.

Лондон е (очаквано) шумен, шарен, с постоянни задръствания, на места и моменти доста мръсен (да не кажа мизерен) и безумно скъп, и разбирам защо някои хора се разочароват от посещението си там. Разбирам и онези, които не могат да харесат Париж поради същите причини.

Но като всеки космополитен град, Лондон е твърде голям и твърде наситен, има от всичко по много и е толкова различно в различните квартали (дори на различните улици в един квартал), че да можеш с лека ръка да заключиш: бях там, не ми хареса. В Лондон социалният живот ври и кипи, във всеки момент се случва нещо интересно и човек се чуди кое по-напред.

За пет дни обиколки от сутрин до вечер (с майка си или сама) разучих квартала, в който бяхме отседнали (в Източен Лондон) с всичките му улички, къщички с мини градинки, етнически магазинчета, закусвални и улични сергии. Обиколих пеша голяма част от центъра, Soho и West End, гледах на живо така мечтания мюзикъл Les Misérables (страхотно преживяване, за което ще разкажа по-нататък). Посетих приятел в Югозападен Лондон, където (със закъснение) познах Battersea Power Station от обложката на Animals на Pink Floyd. Изпих няколко местни бири и разговарях за кратко със случайни местни хора. Изживях съботната шопинг лудница по Liverpool St, придружавайки майка си и протестирайки, без да си купя нищо. Разходих се из три парка, посетих пет пазара, попаднах на няколко съботно-неделни събития като фестивал на етническите кухни или на уличната храна, квартални събития с повод и без повод, концерти, изложби…

И пак със сигурност не съм видяла и разбрала и 5% от Лондон и неговия живот. Не посетих нито един музей или галерия – макар че не съм такъв тип турист, за Лондон съжалявам, че не отделих време поне за някои галерии. Не се качих на нито една туристическа атракция, пак защото по-скоро си падам по streetseeing. Не стигнах до Кенсингтън и Челси, за които ме уверяваше приятел, че много ще ми харесат. Ще ми се да бях купила билети за поне още един мюзикъл или театрална постановка, или концерт в Royal Albert Hall. Не можах да посетя Leadenhall Market, който изглежда безкрайно красив отвътре.

Казват, че винаги трябва да си оставяш по нещичко за следващия път. Имам чувството, че в Лондон винаги остават неща за гледане и изживяване, и списъкът за следващия път само ще се увеличава с всяко посещение.

Интрото излезе твърде дълго, а хем идеята на тази рубрика е да се уча да не съм толкова многословна… :) Никак не ми се получава, знам.

Следва предварително обреченият на провал опит от моя страна да опиша Лондон в 10 точки, като извън изживяванията и емоциите, ще споделя и няколко наблюдения от собствен опит.

1. Трансфери до града

Low-cost вариантите до Лондон са с WizzAir и easyJet от София и с RyanAir от Пловдив.

Моят опит е с WizzAir, така че ще разкажа за трансфера от летище Лутън до центъра на Лондон. С влак е по-бързо, но значително по-скъпо и неудобно – трябва да стигнете първо с автобус до жп гарата в Лутън и да се прехвърлите на влак. В същото време директните трансферни автобуси ви чакат пред терминала, големи и удобни са и имат сносен безплатен wi-fi, или поне в автобусите на National Express, които ползвах. С тях можете да изберете къде да слезете (или качите за обратния полет) между 7 спирки в Лондон, но любопитното е, че резервирайки чрез WizzAir същата услуга на същия превозвач, цената излезе 15£ за двете посоки, с 5£ по-малко спрямо цената на сайта на официалния превозвач.

По-пестеливият трансфер би могъл да бъде easyBus на easyJet, защото при онлайн закупуване на билети, в зависимост от часовете на деня и периода от годината, цената може да падне и на 2£ на посока, само че 1) за нашия период нямаше такъв филм :) и 2) билетът важи само до 60 мин след резервирания час на трансфера (макар че според един приятел шофьорите изобщо не обръщали внимание) и 3) спират и качват само на една спирка в Лондон – Baker St.

На място билети могат да се закупят от шофьора непосредствено преди тръгване за 10£ на посока и това важи и за двата превозвача.

2. Настаняване

В Лондон настаняването е скъпо и това вероятно не изненадва никого. Важи за всеки голям и пренаселен град. За Париж например се казва, че освен различните стандарти за размер на стаи има и отделен Paris size. :) Но освен миниатюрни, те са обикновено мизерни, с вехто и базово обзавеждане, стари стълбища, скърцащи врати и на цена минимум 70€ на нощ за двойна стая (говорим разбира се за спокоен и светъл район на поносимо разстояние пеша или с лесен транспорт до центъра). За петте си посещения в Париж, само веднъж случих на спретнат хотел с хубави стаи в нормален размер, но впоследствие се оказа, че бях уцелила джакпота с някаква промоция, защото стандартната цена на стаята била 110-115€…

Е, в Лондон стандартът се оказа същият. Един приятел, който често ходи на командировки там, разказва, че положението е същото с 4 и 5* хотели – тоест не е мизерно, не е мръсно, но някак дразнещо вехто и занемарено за цените и звездите си.

С майка ми си наехме стая в апартамент с обща кухня, главно защото майка ми си има хранителен режим, не яде всичко по всяко време и навсякъде като мен (с деца на море, с мама на Лондон :)). Деляхме банята и кухнята с още 3 стаи, различни хора идваха и си тръгваха, тропаха, тракаха, вратите и подът скърцаха, стените бяха тънки, мебелите – базови… Но за тази цена (48£ на нощ за стаята) и заради локацията (във втора зона в Източен Лондон, в спокоен район с много магазинчета и спирки на най-различни автобуси), някак се преживяваше.

Със сигурност могат да се намерят и по-свестни места за отсядане, но всички съветваха, че най-важното условие е да не се излиза от втора зона. Едно, че колкото по-далече от центъра, толкова по-мизерни и притеснителни стават кварталите, друго, че разходите за транспорт се увеличават главоломно.

3. Придвижване

А в Лондон транспортът е действително скъп. Най-добре е още при стъпването в Лондон да си вземете Visitor Oyster card. Предварително я зареждате със сума по избор (мин. 10£) и харчите от нея за транспорт според вида превозно средство, зоните, които преминавате, и момента от деня (в пиковите часове 06:30-09:30 и 16:00-19:00 е по-скъпо, но това важи само за метрото). Пластиката струва 3£ и се възстановява заедно с непохарчената сума, ако има такава (имайте предвид, че ще ви искат документ за самоличност при връщането на картата).

С майка ми се придвижвахме основно с автобуси. Въпреки че бус лентата в Лондон се спазва стриктно и по нея се движат само автобуси и таксита, задръстванията са наистина чутовни. Но ние не бяхме на командировка, че да бързаме за срещи, предпочетохме автобуса, защото 1) не е толкова претъпкано и задушно като в метрото, 2) междувременно може да се разглежда градът, 3) автобусната мрежа е по-гъста и 4) е по-евтино (1,45£), без значение от часовете на деня. За сравнение пътуването с метрото струва съответно 2,20/2,80£ според часа, пълно е с народ и в лятно време въздухът свършва. Освен това лондонското метро е едно от най-старите в света, разбирайте тесни тунели, честа липса на ескалатори, стръмни стълби… като парижкото, но по-малко опикано. :)

Такситата са очарователни, но предвид задръстванията и стандарта, не ми се мисли колко са скъпи…

Едно от нещата, с които трудно се свиква и даже може да е опасно, е обратното движение. Надписите на асфалта помагат, но когато ги няма, човек лесно забравя и, пресичайки, да се стресне от летящия към него и набиващ спирачки червен автобус.

В същото време лондончаните пресичат доста смело на червено, защото светофарите са дълги и те явно нямат търпение. След втория ден и ние започнахме да пресичаме така. :)

Към част 2 >>