where time stands still
Ха Ной е столицата на Виет Нам. Красив, романтичен и старомоден град, със своите тесни занаятчийски улички, които все още носят кокетните имена като Бамбук, Вар, Хартия, Захар, Памук, Гребен, Риба, от времето когато на тези улици се произвеждали и продавали само продуктите, за които подсказват имената им.
– Ей, момиче! Ела за малко… Видяхме, че нещо снимаш. Ела да направиш няколко снимки и на нас! – извика ме най-ухиленият от тях.
– Стига си се разсейвал! Момичето си има работа, ние също! – рече киселият му колега.
– Е, какво? Защо да не ни снима? Ние сме хубави! – с това той се ухили още по-широко.
– Ако наистина нямате нищо против, ще се радвам да ви снимам. Аз всъщност ви издебнах и успях да направя една снимка. Ето, вижте!
Добавено на 06 май 2014 г.: Ето я и подробната рецепта за пържените немчета с конкретни мерки и теглилки. :)
Представям си Ками, четейки това, как кима енергично и преглъща гладно… :)))
Това са кебапчета, увити в оризови кори. Някои казват, че им приличат на сармички, други – на пролетни рулца. В оригинал се наричат nem [нем] и се водят специалитет във виетнамската кухня.
Ако и на вас ви се хапват, имате следните варианти:
Това са разносни търговци, които обикалят града със своята стока на рамене или пък натоварена на велосипед. Нямат конкретно търговско място и съответно не плащат наем за такова. Не са регистрирани като търговци, не издават касови бележки, не подават годишни данъчни декларации, не плащат пенсионни и здравни осигуровки. Тези, които продават храна, не ги преследват инспекторите на ХЕИ. Това не е хубаво, ще кажете, и аз ще се съглася. Но тези пъстроцветни щъкащи продавачи са част от чара и екзотиката на това място.
