Виетнамската сватба – голямо предисловие

Така и не успях да проследя една автентична виетнамска сватба от самото ѝ начало до истинския ѝ край, поради натовареността в работата ми точно в най-благоприятния откъм климат (и съответно най-желания за сватби) период във Виет Нам*. Успях да хвана последния етап от сватбата на брат ми – сватбеното тържество, а той, да ви кажа честната, е най-безинтересният от всички ритуали. Не искам да се покажа неблагодарна, защото специално го отложиха заради мен, но предхождащите го процедури са в пъти по-забавни. Все пак надеждата ми да видя цялостна виетнамска сватба е у малкия братовчед, който възнамерява да се жени тъкмо тази година. Ще почакаме и ще видим.

Но пък мога да ви разкажа цялата процедура по „бракуване по виетнамски“, без да съм присъствала лично, само от разказите за предишните сватби на по-големите братовчеди. Фамилията ни е била ту от страната на младоженеца, ту – на булката, и то няколко пъти, така че едва ли ще пропусна нещо значимо. Освен емоцията.

Преди да започна, трябва дебело да подчертая, че културните разлики са огромни. Основно не толкова в ритуалите, защото стига да прочетете малко разкази на Ивайло Петров и ще намерите съвпадения. По-скоро разликата е в това, че тези ритуали все още се спазват строго във Виет Нам.

Освен това Семейството все още е висша инстанция. По-скоро имам предвид Фамилията и така лелеяното одобрение на по-старшите – бабите, дядовците, родителите, лелите и чичовците, вуйчовците и вуйните. „Уредените“ бракове отдавна са в миналото, в поколението на нашите дядовци и баби, но мнението на по-възрастните все още накланя везните на избора не само по отношение на това с кого да прекараш живота си, но и какво да учиш, какво да работиш или пък, не дай боже, дали да се разведеш. Няма как да не направя аналогия с италианските мафиотски семейства, където Кръстникът диктува кога да дишаш и кога да спреш. Но това е защото съм израснала от 5-годишна в България, в друга културна среда, оформила съм различно, по-самостоятелно мислене и се бунтувам срещу всякакви подобни вмешателства в личната свобода.

И все пак. Случи се една семейна трагедия, която ме накара да се замисля над силата на това обединение, на тази задружност. Всеки от семейството се опита да помогне с каквото може, без да се замисли и да поставя условия. Без да чувства досада и задължение. Естествено, като условен рефлекс. И това няма как да не те кара да се чувстваш сигурен, стабилен, и някак те утешава, че има много хора около теб, които да се погрижат да не се разпаднеш и не си сам-самичък на тази земя в своята мъка… Но… За това – по-късно.

Следват четирите основни ритуала на виетнамската сватба…

(*) Изписвам Виет Нам разделно – Việt Nam са две думи, както Саудитска Арабия и Велико Търново. В превод значи народът Виет от юг. Макар че знам, че не мога да променя грешното слято изписване, възприето по цял свят, това си е мой личен бунт. Така е правилно. Точка.

>> Към част първа