In An's Room

where time stands still

виетнамско

Виет Нам – съвети за пътуване

Ето ме най-после с включване за Виет Нам. През последните дни все или времето, или силите не достигаха, за да започна. Опасенията (мои и чужди), че ще забравя всичко, не бяха неоснователни, но затова си водих записки. Друг е въпросът, че тефтерчето със записките го затрих в самолета към Сай Гон, та се наложи да започна отначало още там. Как да е…

Съветите по-долу са резултати на лични грешки и наблюдения и биха били полезни на всекиго, който се готви за заминаване до Виет Нам. Ще ми се някои неща да ми бяха казани, а не да ги изпитам върху собствената си глава.

[Прочети повече…] about Виет Нам – съвети за пътуване

The Long And Winding Road

Пристигнах във Виет Нам вчера следобяд – след 28 часа път, 10 от които размотаване из Париж, за които ще разкажа отделно. Като резултат имам лека настинка и схванати кръст, врат и задник, а с часовата разлика тепърва ще се разправям.

[Прочети повече…] about The Long And Winding Road

Свирррииии свирииии, щурчееее

Всъщност точно нея не изпя онази вечер, а ми е много любима. И ми е много любима, защото е свързана с първите ми детски впечатления от България.

Бях на 5 години, когато на огромното (за моя тогавашен размер и представи) ханойско летище разплакани ме изпратиха баба, едната ми леля и вероятно баща ми, но това не го помня. Връчиха ме на един чичко, приятел на семейството, който пътуваше за Москва. Там ме посрещна мама, за да продължим към София… с влак :). „Пътьом за по-кратко“ минахме през няколко столици от Източния блок. От всичко помня Будапеща и Дунава, гледката от въртящата се кула в Берлин и моето червено яке, което ми стигаше до коленете. А, помня също как продавахме гащи и платнени носни кърпи в метрото във Варшава. :) Навсякъде отсядахме при приятели на майка ми за по 1-2 дни, а от продажбите на дребни неща, купени пак от там, ни идваха джобните, за да продължим. Явно този авантюристичен дух съм го взела от нея.

[Прочети повече…] about Свирррииии свирииии, щурчееее

Носталгия

Виет Нам никога не съм усещала като мое място и вероятно няма да усетя. Всеки път, когато отида там, се чувствам като турист, който наблюдава отстрани. На това място нямам мили спомени, приятели и стари любови, по които да тъгувам. Само няколко тона роднини, които познавам бегло и баба, с нейната блага усмивка.

Защо тогава като чуя някоя красива виетнамска песен и ми се свива сърцето?

Изпълнител // песен:

Như Quỳnh – Thương Về Miền Trung

Phi Nhung – Lý Con Sáo Bạc Liêu

Khánh Ly – Niệm Khúc Cuối

Hồng Nhung – Em Ơi Hà Nội Phố

Sticky Rice

Блог на хора, които живеят във Виет Нам. Какви са по националност и що дирят там, не стана ясно, но основно в блога пишат за виетнамската кухня и къде са най-добрите кръчми в Ха Ной.

Благодаря на Петър, че ми го подшушна.