Виет Нам – съвети за пътуване

Ето ме най-после с включване за Виет Нам. През последните дни все или времето, или силите не достигаха, за да започна. Опасенията (мои и чужди), че ще забравя всичко, не бяха неоснователни, но затова си водих записки. Друг е въпросът, че тефтерчето със записките го затрих в самолета към Сай Гон, та се наложи да започна отначало още там. Как да е…

Съветите по-долу са резултати на лични грешки и наблюдения и биха били полезни на всекиго, който се готви за заминаване до Виет Нам. Ще ми се някои неща да ми бяха казани, а не да ги изпитам върху собствената си глава.

***

Период на пътуване

Най-подходящото време за екскурзия из Виет Нам е септември-ноември, когато времето не е нито твърде горещо, нито дъждовно.

Преди заминаване

Пригответе си колкото се може по-малко багаж. Най-добре е да тръгнете с малък куфар (колкото ви позволяват за ръчен багаж) и един голям, в който да сложите малкия и да го чекирате – за по-удобно, защото не трябва да пренебрегвате транзитното време, през което ще трябва да си лангъркате ръчния багаж.

Ако си нямате голям куфар, може да си купите и на място. Аз си взех един 60-сантиметров Samsonite (китайски, разбира се, не оригинален, но все пак доста приличен на вид) за 75 000 донга (30 евро) след пазарене от 82 000 донга (32,80 евро). В това време в съседния магазин същият куфар беше обявен за 1,30 млн. донга (52 евро). По това можете да си представите какъв е пазарлъкът във Виет Нам.

Дрехи си пригответе според сезона, но ако смятате като мен да обикаляте Виет Нам, имайте предвид, че това е много голяма страна (около 2500 км дълга, която от север до юг обхваща субтропика и тропика). За пример: по времето, в което бях там (средата на февруари), в Ха Ной беше 12 градуса, в Сай Гон беше 35, а в Среден Виет Нам се въртеше около 23.

Дрехите са много евтини и качествени (неслучайно всички текстилни марки имат фабрики във Виет Нам), така че и да сте си приготвили дрехи само за първата дестинация, не е проблем да се снабдите с дрехи и за останалите. За всеки случай си вземете по един-два комплекта за студена есен, един-два за горещо лято, едни затворени обувки, едни сандали, задължително един шал и слънчеви очила. :)

Имайте обаче предвид, че по времето, през което бях там (около азиатската Нова Година) всички почиват за много дълго време, защото имат само 12 дни почивка извън официалните празници за цялата година (по 1 ден на месец + 1 ден за всеки 5-годишен трудов стаж). А започват работа, след като видят според звездите кой е най-хубавият ден за отваряне на магазина (офиса, завода), за да тръгне така цялата година. Така че внимателно проучете всичко и не разчитайте, че веднага ще можете да си накупите необходимото още с пристигането си.

Вземете си също лекарства – колдрекс, упсарин, лекарство за главоболие (беналгин, например), мазило против комари, фенистил (за след ухапване от комари), лекарства против разстройство, запек и други стомашни тревоги. И послушайте Вонегът – ползвайте плажно масло; и майка ми – носете шапка. :)

Валутата

Вземете си долари. По принцип с евро също ще се оправите, но доларът си остава най-употребяваната чужда валута. Също така – кеш, в брой и на ръка. Защо не на кредитната карта, ще разберете по-долу.

Не обменяйте в банките. Курсът е прецакващ – ако навън можете да продадете еврото за 25 000 донги, в банката цената е 20 000. По същия курс ще ви обменят парите от кредитната карта. Ако не знаете къде в града можете да обмените, попитайте някой местен – пожелавам ви да успеете да намерите от раз англоговорящ.

Най-лесният начин за смятане на курса е: стойността в донги умножавате по 4 и махате 5 нули и това е цената в евро. Пример: 100 000 донга х 4 = 400 000, махаме 5 нули = 4 евро. Ако се сетите за по-лесен начин за смятане, обадете ми се, ще ви черпя една бира.

Внимавайте с нулите! Банкнотите си приличат, а нулите са много. Бройте внимателно нулите отзад напред или търсете точката, която разделя тройките нули.

Бройте парите бавно! Банкнотите не са от хартия, а от някаква специална немачкаема материя и се слепват ужасно.

При всички положения обаче ще трябва да разполагате с някакви местни пари още на летището, защото иначе няма как да се придвижите до града. Можете да си обмените малко, колкото за транспорта, според начина на придвижване, който ще изберете по-долу.

Транспорт от летището до Ха Ной

Разстоянието е повече от 30 км, така че имате няколко варианта:

1. Градски транспорт – автобусът си остава най-евтиното превозно средство – 3 000 донга (0,12 евро) на курс. За сметка на това е по-бавно и по-неудобно за багажите. Не забравяйте, че качването се извършва само на първата врата (при шофьора), а слизането – на втората. И бързайте, няма да ви чакат да се накумите. Билетът се купува от самия шофьор.
2. Маршрутки – 30 000 (1,20 евро) донга на курс. В цената е включен 1 багаж (ръчният багаж като раница или дамска чанта или каквато и да е чанта, която можете да сложите в скута си, не се брои), така че ако имате в себе си 2 куфара, не се учудвайте, ако ви таксуват двойно. В тази страна на много народ, мястото е ценно. :) Дръжте под око куфара си през целия път. Слезте на хотел Daewoo и оттам си хванете такси. Стандартната градска тарифа е между 8 000 и 11 000 донга на километър.
3. Такси – поискайте от гишето Информация на летището да ви извикат „Taxi Noi Bai“ ­– това е летищното такси, което има твърда цена до която и да е точка на Ха Ной – 220 000 донга или 8,80 евро. Изключения правят празничните дни, когато цените се определят спрямо наглостта на клиента, но при всички положения не би трябвало да платите повече от 300 000 донга (12 евро).
   Можете да си хванете същото такси извън летището, но не се доверявайте на таксиджиите, които ви приканват на изхода. Както в България, те са най-големите далавераджии, които само чакат някой объркан чужденец да им осмисли целия ден висене.
   Най-интересното е, че таксито на същата компания от града до летището е по-евтино – 180 000 донга (7,20 евро) твърда цена. Вероятно защото на летището имат сигурни клиенти и им се връзва повече сметката за курса на обратно.

Придвижването из града

Начините съм ги описала вече, но цените доста са се променили от последния път, когато бях там преди 4 години. Ползването на xe om [се ом] си остава най-бързият начин за придвижване, но можете да се придвижвате само по един човек и трябва да се пазарите. За 3 км вече ще давате поне 20 000 донга (0,80 евро). Такситата поне са с апарат за отчитане и твърда тарифа за града (между 8 000 и 11 000 донга на км), и ако сте повече от един човек, е по-удачно да си хванете такси. Ще се возите на климатик и няма да се притеснявате дали добре сте се спазарили.

Внимавайте при пресичане!

Дори на пешеходна пътека или зелена светлина се оглеждайте внимателно и ходете бавно, но с твърда, уверена крачка. Споменавала съм го и преди, никой няма да спре заради вас, но ще ви заобиколят, както си знаят.

Не пийте водата от чешмата!

Купувайте си бутилирана вода. Внимавайте при яденето на улицата – макар че си има своя чар, обикновено хигиената е съмнителна и е много вероятно да си имате разправии със стомаха. Дори местните хора си мият пресните зеленчуци и плодове с преварена вода.

Аз рискувах, защото се уповавах на факта, че нося виетнамска кръв и организмът ми ще се справи с всякакви опасности. :)

Пазарлъкът

Трябва да знаете къде и как да се пазарите. Пазарлъкът не е нещо срамно, а въпрос на чест – ако не се пазарите, може да се окажете прецакан глупак. Но не навсякъде може и трябва да го правите – в големите магазини с етикети на стоките, супермаркетите, на местата с установени от държавата цени и други места, за които трябва да научите сами, че цените са твърди и е неудачно да се пазарите. Беше ми трудно да ги разгранича, но пък имах жокер „обади се на роднина” и това доста ми помогна. :)

Мобилните телефони

Купете си сим карта на място. Има няколко мобилни оператора, аз избрах VietTel и мога да разкажа само за техните цени. Като цяло е доста по-евтино да се обаждате или да пишете смс-и от виетнамска карта, отколкото да ползвате роуминг или да ви се обаждат. Цената на един смс е 2 500 донга (0,10 евро), а на минута разговор с Европа, без значение на стационарни и мобилни телефони, е 3 600 донга (0,144 евро).

Важно е да уточните предварително дали е нужна регистрация на предплатената сим карта, което е въпрос на късмет на колко честен продавач ще попаднете. Иначе ще тичате да търсите местен, който да повярва на красивите ви европейски черти и се съгласи да регистрира вместо вас картата. :)

Гледайте да плащате стойността на сим картата, а не повече. Понякога можете да я купите за по-ниска цена, но всеки магазин сам определя цените.

Обикновено купувайки предплатена карта за 100 000 донга ви подаряват още 50 000 донга разговори в мрежата на самия оператор. Начинът за проверка на сметката при VietTel е *101# + бутон за обаждане за основната сметка и *102# + бутон за обаждане за сметката-подарък. Получавате директно съобщение на апарата си.

***

А сега, след като вече ви залъгах с тези няколко реда поучения, следва да си оправя най-после снимките от Виет Нам и да разкажа по същество. Холд дъ лайн, дет се вика на чист виетнамски! :)