Свирррииии свирииии, щурчееее

Всъщност точно нея не изпя онази вечер, а ми е много любима. И ми е много любима, защото е свързана с първите ми детски впечатления от България.

Бях на 5 години, когато на огромното (за моя тогавашен размер и представи) ханойско летище разплакани ме изпратиха баба, едната ми леля и вероятно баща ми, но това не го помня. Връчиха ме на един чичко, приятел на семейството, който пътуваше за Москва. Там ме посрещна мама, за да продължим към София… с влак :). „Пътьом за по-кратко“ минахме през няколко столици от Източния блок. От всичко помня Будапеща и Дунава, гледката от въртящата се кула в Берлин и моето червено яке, което ми стигаше до коленете. А, помня също как продавахме гащи и платнени носни кърпи в метрото във Варшава. :) Навсякъде отсядахме при приятели на майка ми за по 1-2 дни, а от продажбите на дребни неща, купени пак от там, ни идваха джобните, за да продължим. Явно този авантюристичен дух съм го взела от нея.

Но тръгнах всъщност от Щурче на Лили Иванова. Мама си беше поръчала да донеса малко касетки с виетнамски песни. На едната касетка известна виетнамска певица правеше кавъри на световни шлагери, сред които беше и тази песен. „Сииилиии силиии шушеее“ се чуваше в първата част. Втората вече беше преведена на виетнамски. :) Слава богу.

А концертът на Лили Иванова онази вечер беше великолепен. Не очаквах толкова да ме развълнува и възхити. Честно казано отидох на този концерт доста скептична, но останах изненадана. Лили Иванова пя близо 3 часа с незначителни прекъсвания, като гласът й не се промени до последната песен. Изключителна жена! През първите 2 часа нямаше песен, която да съм чувала преди, вероятно и защото не познавам добре (разберете изобщо) нейното творчество, но доколкото разбрах, бяха все нови песни. За разлика от повечето застаряващи звезди, баба Лили не лежи на старите си лаври, а продължава да работи над нови неща, сякаш тепърва сега започва. И за разлика от повечето съвременни бълвочи, песните й бяха изключително качествено аранжирани, с хубави текстове и изсвирени от прекрасни музиканти. А самата Лили е наистина възхитителна със силата и волята си. Сякаш времето не я засяга и умората й е непозната.

И в същия дух една много ценна подборка на ретро български песни, повечето от които не бях чувала досега.