where time stands still
Или иначе казано, град Хо Чи Мин. Повече от 3 десетилетия хората не могат да свикнат с „новото“ име на града.
Значително по-модерен и динамичен от Ха Ной. Тук всичко е по-различно от столицата – климатът, езикът, забавленията, заведенията, хората, начинът им на мислене.
Студено е още, ще кажете. Е хайде, не гледайте през прозореца тогава, ами елате с мен. Let me take you on a trip around the world and back, you don’t have to move, you just sit still…
Ще ви заведа до едно райско място, където лятото е винаги в разгара си. Обичате морето, нали? Аз обожавам да го слушам, да втренчвам хипнотизиран поглед в него, да се опиянявам от мириса му…, но не и да се къпя във водата или да се пека на плажа. Но нищо, вие грабвайте банските и хайде!
Един искрено дръзновен младеж. Мой сънародник, роден и израснал в Париж. Неговата творческа автобиография е наистина впечатляваща. Китарист, доста известен в музикантските среди, чиято музика е някаква импровизаторска смесица от джаз, етно, фънк и рок.
Ако ви е интересно да послушате малко автентична виетнамска музика, макар и с неособено автентични аранжименти, непременно чуйте Tales from Viet Nam, както и съвместните му проекти с Huong Thanh.
Чуйте и трите песни, които добре представят музиката от трите области на Виет Нам:
Lovers on the Mountain (Северен Виет Нам)
Scent of my Childhood (Среден Виет Нам)
South Delta Song (Южен Виет Нам)
Mozilla не ще да отваря семплите, иска някакви приставки. Но с Internet Explorer всичко е ОК.
PS: Забравих да благодаря на Анна, че ми го подшушна. :))
Ха Ной е столицата на Виет Нам. Красив, романтичен и старомоден град, със своите тесни занаятчийски улички, които все още носят кокетните имена като Бамбук, Вар, Хартия, Захар, Памук, Гребен, Риба, от времето когато на тези улици се произвеждали и продавали само продуктите, за които подсказват имената им.
– Ей, момиче! Ела за малко… Видяхме, че нещо снимаш. Ела да направиш няколко снимки и на нас! – извика ме най-ухиленият от тях.
– Стига си се разсейвал! Момичето си има работа, ние също! – рече киселият му колега.
– Е, какво? Защо да не ни снима? Ние сме хубави! – с това той се ухили още по-широко.
– Ако наистина нямате нищо против, ще се радвам да ви снимам. Аз всъщност ви издебнах и успях да направя една снимка. Ето, вижте!
