Студено е още, ще кажете. Е хайде, не гледайте през прозореца тогава, ами елате с мен. Let me take you on a trip around the world and back, you don’t have to move, you just sit still…
Ще ви заведа до едно райско място, където лятото е винаги в разгара си. Обичате морето, нали? Аз обожавам да го слушам, да втренчвам хипнотизиран поглед в него, да се опиянявам от мириса му…, но не и да се къпя във водата или да се пека на плажа. Но нищо, вие грабвайте банските и хайде!
Мястото се нарича Mũi Né и се намира в Южен Виет Нам, на 200 км северно от Сай Гон (гр. Хо Чи Мин). Води се един от най-красивите и съответно скъпите морски курорти във Виет Нам.
Ето един практичен сайт за туризма във Виет Нам, който отговаря на всички въпроси, касаещи визи, такси, посолства, вътрешни полети, хотели, туристически обиколки…
Лодка-кошница
Изплетена от бамбук, тази лодка е абсолютно кръгла и няма нос. Остава въпросът как, аджеба, лодкарят я насочва…
Рибарско село
Селото е в морето близо до брега, а хората се раждат, живеят и умират на лодките си. Сутрин излизат в открито море и ловят риба, скариди, калмари, раци, продават улова си на обедния пазар и с парите си купуват ориз и зеленчуци. Тези хора нямат земи и къщи на брега. Техният начин на живот се предава от поколение на поколение.
Изгревът винаги ще е на мода. :)
Следите по пясъка сутрин…
… и следобед.
Така и не разбрах защо ги има. Едни ми казаха: „От почвата е!“, други: „От петрола във водата!“. Ще се радвам да чуя и вашите предположения.
На прощаване ви подарявам една шепа тихоокеански миди…
… и най-малката мида на света.
И ви оставям в компанията на един чудесен фоторазказ за Виет Нам, написан от мой(-я) сънародник(-чка) (не се разбира от инфото). Малко тъжно и познато ми звучат думите му/й:
November 15, 2002
Twenty-seven years after leaving Viet Nam, I returned to the motherland and found a part of me that was lost a long time ago.