Строители

– Ей, момиче! Ела за малко… Видяхме, че нещо снимаш. Ела да направиш няколко снимки и на нас! – извика ме най-ухиленият от тях.
– Стига си се разсейвал! Момичето си има работа, ние също! – рече киселият му колега.
– Е, какво? Защо да не ни снима? Ние сме хубави! – с това той се ухили още по-широко.
– Ако наистина нямате нищо против, ще се радвам да ви снимам. Аз всъщност ви издебнах и успях да направя една снимка. Ето, вижте!

– Ей, виж! – сръга той колегата. – Те веднага са станали!
– Ами да, глупако, нарича се цифров апарат! – намръщи се другият.
– Абе ти фотограф ли си? Към някой вестник, а? Как се казва? Не си местна, то си личи? От кой град си? – не ме остави да отговоря на нито един въпрос. – Айде да ни снимаш и да ни публикуваш! Да ни изпратиш вестника, ей, или поне снимките. Нали обещаваш?

– Ето, идва най-възрастният от нас! Снимай ни заедно! Той е много срамежлив!

– Я, я да видя! Еййй, супер са станали!
– Вие всъщност какво правите? – попитах.
– Пренасяме чакъли, за строежа ей там. Ела, ела да видиш лодката. Цялата е в чакъли! Ела с нас!

– Добре, а защо не използвате колички? Не е ли тежка работа да се пренасят с кошници на главата?
– Тежка е – за миг усмивката му помръкна, но той веднага пак се ухили. – Да се подредим да ни снимаш всичките на лодката, а? Иии, страшна снимка ще стане! Той, бригадирът, ще се мръщи, ама ти не му обръщай внимание. Само се прави на строг! Момчета, айде подредете се…
– Не, не, бъдете си естествени. Както сте застанали е чудесно!
– Ааа, ми добре! Хващаш ни всичките, нали? Кажи кога да се засмеем?

– Дай, дай да видя! Елате всички да видите… Хубави снимки станали. Ще ни ги изпратиш, нали? Поне едничка? Наистина, обещаваш ли?
Обещах.
– Нищо няма да ни изпратиш, ще ни забравиш… – каза той, но веднага добави – Но пък беше весело, благодарим.
– Не, аз ви благодаря. Бяхте толкова истински!
– Аха… А сега трябва да се върнем на работа. Още много ни чака.. Хайде, със здраве! И да изпратиш ни снимките!
– Обещавам.

Не спазих обещанието. Нямаше как да ги адресирам „До: село неизвестно, лодка с чакъли, непознати строителни работници“.

Но не ги забравих.