where time stands still
Така се казват бонбоните, които направихме с Димето, вдъхновени от бадемовите бонбони на Йоана. Въпреки нашето новаторско решение да сложим noisette вместо млечен шоколад (нямаше в магазина просто), шоколадовата глазура внезапно взе, че свърши малко след половината бонбони. Запазихме хладнокръвие и ги овалихме директно във филираните бадеми. И двата вида бонбони станаха умопомрачително вкусни, а ето и снимковите доказателства:
Димето почти ми се скара, че не съм знаела за Йоана досега. А тя наистина е възхитителна! Има страхотно въображение, хъс и смелост да експериментира. Рецептите й са описани старателно, детайлно, но и с лекота, а снимките към тях са толкова изкушаващи, че ти иде да се пресегнеш и да си отчупиш от тези вкуснотийки.
Мисля да се пробвам на нейните бадемови бонбони…
ПП: Трябва да се направи кулинарен сайт, в който намираш рецептите по критерий „каквото имам в хладилника“ :)
Ехх, сетих се за онези наши кулинарни състезания с Кирчо навремето… Скоро пак трябва да спретнем едно, нали, майсторе? :)
… с червено вино. Нова класика!
Трябваше да бъдат за колегите, но както са тръгнали нещата, милите, ще ги видят през крив… монитор!
… решиха да станат бисквити, въпреки че спазих абсолютно дословно и без грам импровизации рецептата. В средата обаче станаха леко глетави, та реших да ги изсуша с още печене. Те взеха, че съвсем изсъхнаха.
И сега правя бисквитена торта.
Животът е шарен – никога не знаеш, като тръгнеш от едно място, до къде можеш да стигнеш… :)
Кекс бе. Дето се прави от тесто и се яде! :)
Та не е чак толкова странно да правиш кекс в 1 през нощта. Трябва само:
1) да си малко луд;
2) предния ден да си си купил миксер с ваничка и като дете да му се радваш;
3) досега да си избягвал правенето на тестени изделия, защото изискват строго спазване на пропорциите,
4) а ти така да мразиш такива спирачки на въображението;
5) да си изпил 1-2 водки с Димето, а тя да те смачка на две игри Дженга и една Скрабъл (76 точки!!! she’s got a devil in her heart); да я изпратиш с натежала от мъка душа;
6) гениалната мисъл: „Ма на мен ли ще ми се опре някъв си прост кекс?“ да блесне внезапно в главата ти;
7) някой любезно да ти е предоставил бабината рецепта за вкусен и лесен кекс, забравяйки да спомене колко брашно трябва да се сложи,
8) а пък брашното от друга намерена из нета рецепта да ти се стори твърде много; „Защо ли нищо не пише за кисело мляко? Я да сложим малко!“; после пък да се получи твърде воднисто и да добавиш още брашно,
9) т.е. отново да правиш всичко „едно към гьотере“;
10) да си спомниш с известно количество закъснение, че така не се прави с тестените неща!
Блог на хора, които живеят във Виет Нам. Какви са по националност и що дирят там, не стана ясно, но основно в блога пишат за виетнамската кухня и къде са най-добрите кръчми в Ха Ной.
Благодаря на Петър, че ми го подшушна.