В едно друго концертно изпълнение тази ужасно любима песен на DT прелива в друга ужасно любима песен на Marillion, и въпреки това толкова ме дразнят мустака на ЛаБри, лигавенето му с пеенето (и без тва е толкова трудна) и грубото прекъсване накрая, че няма да я пусна тук.
Тъжно-приспивна
Дочуто
Понякога обичам да обядвам сама. Отивам при сърбина Лаки, който готви много вкусно, и винаги ми препълва чинията, въпреки молбата ми за половин порция, а накрая ми поднася десерт от заведението, въпреки обясненията ми, че не ям сладко. Планета ТВ на mute, а от колоните се чува сръбска музика. Църна мамба и оркестър!
Сядам на маса за четирима, защото няма по-малки, храня се тихомълком и зяпам хората от съседните маси.
Днес на обяд дочух следната реплика от разговор между две моми:
– Понякога сама не мога да се разбера. Като ми бягат, се ядосвам. Поглеждам си телефона през 5 мин, нервнича, после им тегля една майна и почвам и аз да бягам. В обратния случай обаче като ме търсят, си викам: „Тоя па ся кво иска?“
Жени. Ни да живееш с тях, ни да ги убиеш, както е казал Ник Нолти в U Turn. :)
За да не забравя…
… си записвам в телефона – поглеждам: „Ах, вярно, днес беше!“, после се разсейвам и забравям.
Записвам си и в планера на бюрото – затрупвам го и не го виждам, а каквото не виждам, не съществува.
От скоро си имам джобен календар-бележник. Изброявам отново всичко като прилежен ученик и го оставям в чантата. Да си седи.
Предстоящите концерти си ги отбелязвам и в този блог. Добре, че са приятелите да звъннат от предния ден за бирената уговорка преди концерта, иначе кой си чете собствения блог?!
От папмашината изпсува някой грубо
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.
Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
„Кой се контрабандно вмъкна?“
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна.
„Пролет в завода“, Никола Вапцаров
Снежинка
(само те ни познават,
онези, които
забравяме…)
*
Понякога ме изумяваш.
(И явно трябва да те добавя в RSS-четеца си – все ги разбъркваш тея постове и ми е много трудно да те следя, пък така пропускам нещо хубаво.)
((Концертът беше великолепен!))