… of the Hopeless, Homeless and Zapless.
:-)
Никол
Тя е на 5 и не може да казва ж и ш. „Престани да лъзес, престани да лъзес!“ – викаше на баща си, като го дърпаше за ушите и се кикотеше, а по бузите й се образуваха трапчинки. Запознах се случайно с нея, попадайки за малко в чужда компания, в която едва ли някога ще попадна отново. Избъзиках я, че има като моите дръпнати очи и тя се скри зад баща си, който разправяше нещо, но и двете не го слушахме.
– Нали така, Никол? – попита я той.
Тя се сепна, помисли за миг, после отсече:
– Не!
– А ти знаеш ли какво те питах?
– Не – засрамено промълви. Толкова изразително си сменяше физиономиите – беше прекрасна за гледане.
– Добре, ти защо винаги си против баща си?
– Ти си виновен!!! – стрелна го тя с обвинителен поглед и се разплака. После се разхили и започна да го милва и утешава – Не исках това да каза, тати, ти не си виновен!
Клепна кокетно два пъти, после изведнъж загуби интерес, обърна се на другата страна и весело запя.
В рамките на 5 мин Никол ни изнесе с нагледни примери лекция за женската природа. :)
Едно пролетно такова…
Първото изкарване на колелото.
Провиране между задръстванията на града.
Усмихнати, леко облечени хора, хванати за ръце.
Други карат колело, трети – ролери.
Четвърти пък правеха гимнастика в двора на едно училище. :)
Ниски разцъфнали клончета, под които се навеждаш, за да минеш, пръскат пролетен парфюм.
Сезонът на ефирните шалчета.
Откритието ни с Димка тази вечер: не бирата се стопля с течение на времето, ами времето се стопля с течение на бирата! :))))
Нейното внезапно: „Ама много те обичам!“, докато разправях някакви съвсем отвеяни неща.
И тази прекрасна умора в краката по пътя към вкъщи…
И аз много те обичам! :-*
Ееее,
… това си беше мое откритие, трябваше аз да го съобщя! :-( А със сигурност не съм загубила толкова време и пари в изследвания и проучвания…
И бира, чадо…
– Е, добре де, защо ревеш сега? За какво я циклиш тая песен? За кого си мислиш, докато я слушаш? По кого тъжиш?
– И по тримата… – хлипа тя, – и по тримата…
:)))
Ей сегичка, мило!
– Да, миличко, къде си? – вдига телефона тя с най-развеселения си глас.
– Долу съм, къде? – отговаря той отегчено. – Ти готова ли си?
– Да, на вратата съм тъкмо!
– Ааа, чакай – гласът му омеква, – на съседното кръстовище съм още, след няколко минути съм пред вас.
– Добре, чакам те, – затваря телефона.
„Оххх, слава богу!“ – въздъхва тя облекчено и започва да се гримира.
:)))