Едно пролетно такова…

Първото изкарване на колелото.
Провиране между задръстванията на града.
Усмихнати, леко облечени хора, хванати за ръце.
Други карат колело, трети – ролери.
Четвърти пък правеха гимнастика в двора на едно училище. :)

Ниски разцъфнали клончета, под които се навеждаш, за да минеш, пръскат пролетен парфюм.
Сезонът на ефирните шалчета.

Откритието ни с Димка тази вечер: не бирата се стопля с течение на времето, ами времето се стопля с течение на бирата! :))))

Нейното внезапно: „Ама много те обичам!“, докато разправях някакви съвсем отвеяни неща.

И тази прекрасна умора в краката по пътя към вкъщи…

И аз много те обичам! :-*

One Response

Leave a Reply