where time stands still
от Анджи, които много ми харесаха.
Нощ, пълна със мечти различни,
примесени с цигарен дим.
С очи, блестящи неприлично,
лукава, Любовта настъпва
с рисувана усмивка, като мим..
–
–
Безболезнено мъртва –
шепа спомен от сън,
кръв от залез,
нож от вятър,
свобода от стени.
Карнавална реклама
на дните без болка
на отчайващо ниски цени.
Не знам доколко преоткривам топлата вода, но ако данните са верни в този сайт, то той наистина е гениален.
Сравних популацията на Виет Нам и България и открих, че Виет Нам е само с някакви си 83 млн. души отгоре, а на кв.км се разхождат има-няма 200 души повече отколкото в България, но затова пък продължителността на живота е по-голяма в България.
Узнах също, че в Ха Ной е било мъгливо, дъждовно и студено (за тамошните стандарти), когато съм се родила, а ако сега някой ме попита на колко години съм, ще отговоря, че съм на 229 244 часа или 8,253 х 10^8 секунди и че на 19 юни 2009 г. в 12,00 ч ще бъда на кръглите 230 000 часа и ще черпя! :)
Отделете време, за да изгледате представянето на сайта и да разберете колко много по-сериозни възможности предлага. Гугъл изведнъж стана скучен.
(Благодаря на Иво, че ми го подшушна.)
„Тук и сега!“ – казваш и се усмихваш,
а зад усмивката
ти се иска да кажеш,
да обещаеш,
да вярваш,
че ще е „навсякъде и всякога“.
Но поемаш въздух,
отпиваш от чая
и преглъщаш.
А усмивката още седи…
– Димчо, кво ще правиш в Пловдив цялата тая дълга почивка? Хайде с мен и Ралка в Кърджали за 3 дни!
– Ама аз ще бъда в Кърджали, при баба на all inclusive! :)
Забавно се получи как още няколко съвсем произволни мои познати бяха стегнали багажа за Кърджали за тези 6 почивни дни. Светът наистина е малък!
Не бях стъпвала в този район, само бях чувала за него. Оказа се действително много интересен и красив.
Някои неща, които няма да забравя:
… гледката от кухнята на Ралица в 7 сутринта
Преди няколко седмици на моя близка приятелка се случи нещо много неприятно. Стоеше пред мен разстроена, разказваше през сълзи, аз я слушах внимателно и я милвах по ръката. Мълчах.
Накрая казах:
– Хайде да те изведа на разходка, ще седнем някъде и ще хапнем по една пилешка супа.
Тя внезапно спря да плаче и ме погледна с големите си учудени и леко сърдити очи:
– Е какво точно ще промени една пилешка супа?!?
– Ама как? – Погледнах я дори по-изненадано. – Ти не знаеш ли?! Пилешката супа има това магическо свойство – оправя всички проблеми!
И наистина вярвам в това. Пилешката супа затопля стомаха, дава енергия, вкусна е и здравословна. След нея светът изглежда някак по-светъл.
