where time stands still
… да няма време.
Изведнъж да спре и да остане така.
Аз да си остана същата,
и ти, и тя, и вие, те…
и всичко да си е така.
Не всеки ден да повтаря днешния,
просто… да няма дни.
Не да ми доскучае…
А да се будя отново
и отново да изживея този ден,
без да помня,
че съм го живяла…
:-)))
… цветът на Бентли-то няма значение! – заключил Хари, когато покрай него префучало красиво бяло Бентли, а в него – още по-красиво младо маце и някакъв мазен дъртак на волана.
Хари е голям! Хари е Синът на вятъра. Хари е нашият шофьор, който е известен на цяла София с неуморната си уста. Която е и доста изморяваща понякога, но трябва да призная, че има попадения. :)
… си има двор и куче, а кучето си има колибка.
В средата на двора – една голяма круша, която хвърля дебела сянка, под която да поспиш следобед. В ранна есен можеш да се покатериш и да ядеш до насита – зелени, хрупкави и не много сладки плодове.
И една череша, която иска да влезе през прозореца на втория етаж. От нея не можеш да изядеш повече от една шепа, защото е твърде сладко и езикът ти се оцветява в лилаво.
И градината е с много цветя и нито едно джудже или фалшива патица.
Има и беседка, и люлка.
На първия етаж има хол, трапезария и кухня. Таванът е висок, прозорците са големи и влиза много светлина. И е просторно. В хола има пиано, а в кухнята – малки бурканчета с подправки и чайове.
В тоалетната има етажерка с книги и списания. :) А в банята – голяма и удобна вана.
На втория етаж са спалните, а на тавана…
На тавана има много книги, стари албуми, разни сантиментални вещи.
И един прозорец. Моят прозорец. Опитвала съм се много пъти да го опиша, да го нарисувам, но все не успявам напълно.
Ето на такъв мюзикъл искам да отида! Ама много много искам!
(с тази песен 47-годишната Susan Boyle предизвикала фурор на тазгодишното издание на Britain’s got talent)
Не пропускайте да видите също малката Козет и забавната песничка на кръчмаря Тенардие, или най-добре изгледайте целия мюзикъл.
Преписано от една стихосбирка-самоделка с тираж 1 бр., който дори не е у автора си. :)
Вземи си дрехите, парфюма,
ключът на шкафа остави.
А после напусни оклюмала
и чак навън се разреви.
Светът от сълзи няма нужда.
Ще мине и без твоите, нали?
От днес без мен ще се събуждаш
и с всеки ден по-малко ще боли.
Вземи чадъра ми, навън вали.
Задръж го – нещо като спомен.
Светът не свършва със една любов, нали?
Светът разплакан и чаровен.