В едно друго концертно изпълнение тази ужасно любима песен на DT прелива в друга ужасно любима песен на Marillion, и въпреки това толкова ме дразнят мустака на ЛаБри, лигавенето му с пеенето (и без тва е толкова трудна) и грубото прекъсване накрая, че няма да я пусна тук.
Горд собственик съм на една VHS касета с този концерт (дори знам в кой шкаф е), закупена вече не помня точно в коя русенска рок-дупка в средата на 90-те.
Кевин Мур – за него добро или нищо… Лабри, Портной и Петручи още са елегантни младежи и не са се ояли, а Мйунг… бе той си е винаги същият:)
С един приятел все се бъзикахме с Лабри навремето (когото, разбира се, обожавахме), „Уф, кога ли ще разкарат най-после дебелия мазен канадец, искаме инструментален албум!“, и те след година-две издадоха Liquid Tension Experiment:))
Романтични времена…
Обичах ги тогава. Разбира се, и после с Шериниан. И сега с Рудес пак ги обичам. Old love does not rust:)