Понякога обичам да обядвам сама. Отивам при сърбина Лаки, който готви много вкусно, и винаги ми препълва чинията, въпреки молбата ми за половин порция, а накрая ми поднася десерт от заведението, въпреки обясненията ми, че не ям сладко. Планета ТВ на mute, а от колоните се чува сръбска музика. Църна мамба и оркестър!
Сядам на маса за четирима, защото няма по-малки, храня се тихомълком и зяпам хората от съседните маси.
Днес на обяд дочух следната реплика от разговор между две моми:
– Понякога сама не мога да се разбера. Като ми бягат, се ядосвам. Поглеждам си телефона през 5 мин, нервнича, после им тегля една майна и почвам и аз да бягам. В обратния случай обаче като ме търсят, си викам: „Тоя па ся кво иска?“
Жени. Ни да живееш с тях, ни да ги убиеш, както е казал Ник Нолти в U Turn. :)
Вашият коментар