Всъщност разликите са много по-малко: на втората снимка сме с точно 2 години по-умни ;), косата ми е по-дълга, самата аз съм с 3-4 кг по-лека и… това е. Нищо друго не се е променило. Това е прекрасно, нали? :)
У две
Снощи в 1,00 ч българско време са пуснали билетите за втората дата на U2 в Милано, но до 3 агентурата не можа да се пребори със забилия сайт на ticketone.
И все пак прекрасната новина е, че на сутринта успяхме да купим скъпоценните билети и… юхууу, ще видя Ютууу!
Още една причина днешният ден да е един Много Щастлив Петък! :-)
It’s been a hard night’s day
Благодаря на всички, които дойдоха и останаха до последно, и на тези, които си тръгнаха по-рано (да, знам, че четвъртък е кофти ден), и на онези, които не можаха да дойдат, макар да са искали, и на другите, които не са искали, и на онези, които не успях да поканя, и на всички хубави хора по тази земя… за пожеланията, за усмивките, за вълшебните думички „много те обичам(е)“, които чух много пъти от различни хора снощи, и за цветята (много хубаво мирише вкъщи тази сутрин), и за подаръците, танците, граченето по микрофоните, смеха…
Наистина много благодаря, защото днес, въпреки че съм спала само 4 часа, очите ми лютят (2-та литра кола въобще не помогнаха), още ми е трудно да се държа във вертикално положение, а вече е 4 следобяд, краката ми са подути, а главата преди малко се прибра… чувствам се страшно жива, енергична, светла и щастлива, че ви има!
ПП: И разбира се, специално благодаря на Ани за най-милата картичка! Знае тя, че Пухи ми е слабост и ако не на живо, поне на рисунка ще мога да му се радвам. :-*
Дебелото бебе
Ха Ной, Виет Нам.
Във времена, когато месо, захар и олио се раздавали с купони, една жена родила момиченце с кръгли 5 килограма.
Две години и нещо по-рано, бременна с брат ми, майка ми била толкова слаба, че едвам намерила сили да го роди. Добре че се появила някаква сестра да ѝ подаде чаша вода със захар, че иначе е щяло да се наложи секцио. Брат ми се родил много болнав и до третата му годишнина са го влачели по болниците с всякакви безумни диагнози. Затова, когато забременяла с мен, майка ми решила, че на всяка цена ще ме роди много здрава и… дебела. :-)
Терминът ѝ бил на 8 март, но от болницата я върнали със заръката да се яви отново след 10 дена.
Ателието
Както вече споменах, дядо ми бил шивач. Слабата му фигура денонощно се прегърбвала над шевната машина и пет пари не давал за Партията. Поради тази причина семейството му било наречено буржоазно.
Дядо ми се казва Зик. Името вероятно има някакво друго остаряло значение на виетнамски, но в разговорния език означава настрани. Когато така очакваният първороден син се появил на бял свят, дядо го кръстил Тиен, което пък означава напред. Дядо собственоръчно изрисувал табелата „Шивашко ателие Зик-Тиен“ (настрани-напред, като хода на коня в шахмата) и гордо я окачил над вратата на къщата си.
River, oh river, river running deep
Bring me something that will let me get to sleep…