Най-сетне успях да ги кача. Тези на Ивето и моите.
St. Teresa
Тая кака Joan Osborne хич не я понасям, още по-малко нейния хит One of Us (прощавай, Борянке – знам, че ти е любима), но St. Teresa е много хубава песен и не знам защо петъчно се сетих за нея…
Въпреки всичко ще ви поздравя не с оригинала, а с едно кавър изпълнение на някои си Elbow Jane, които звучат далеч по-добре! :)
Концертът на Тина Търнър във Виена
Наистина не мисля, че думите ще ми стигнат.
Огромната препълнена зала, ярко червените завеси, покриващи цялата сцена. Каките танцьорки, еххх, какви крака!… :) Страхотният бенд и двете черни беквокалистки.
И баба Тина! Баба ли??? Трябва да има някаква измама, не може да е на 70 години! А може да е машина, облечена в човешка кожа. Каква ли дрога взима? Такава енергия струеше… не, пращеше… не, ИЗРИГВАШЕ от нея, че се изморяваш, само докато я гледаш. А гласът!!! Баба ли? Велика!!!
След антракта Тина и музикантите, седнали на високи столове, откриха втората част от концерта с акустични кавъри на няколко песни, сред които Help! на Бийтълс ме разрева.
Когато излезе на бис след двучасовия концерт, си рекох: „Ей сега вече ще вземе да се кротне малко!“ Какво ти! Умора ли? Нахлу обратно на сцената, облечена в широка бяла риза и впит черен клин, качи се на един кран (!), който я изкара насред залата над главите на публиката… Мята се няколко пъти на парапета, вися от него, после тича и танцува с тези високи тънки токчета по цялата дължина на крана…, а аз се хванах за главата само като си представих себе си как бих паднала 6 пъти от тази височина…
Накрая Тина представи всеки от екипа си поименно, включително и тези, които не бяха на сцената – режисьора, сценографа и т.н., поклони се на публиката и прошепна Be Tender With Me за лека нощ.
Виена
И аз да драсна няколко реда впечатления, няма само Димето да разправя за Брюксел, я! ;)
Неща и моменти, с които ще запомня Виена:
Първото, което видях, изпълзявайки от метрото с куфарчето на колелца – съботния битпазар по голямата улица, водеща към Karlsplatz и огромното розово фламинго, нарисувано на сградата в началото на улицата.
Страхотните ребърца и бирата от кана в 1516.
Мелницата за туристи – сувенирните магазинчета във всеки музей и замък с хиляди малки, ненужни, но толкова симпатични боклучки.
Двуметровия вурст и гулаш в тенджерка в Centimeter. Случайната среща на три различни маси българи, които се оказа, че се познават от някъде. Забавното запознанство с родителите на Нушка. За пореден път се убедих, че светът е едно малко селце.
Charlie P’s Irish Pub – любимото барче на студенти от цял свят. Приятния разговор до 3 с две момичета, с които се запознах същия ден: Бубето – приятелка на Ивето и Анджи – най-милата и прекрасна, добре, че беше тя да ни разведе и разкаже за Виена; и нейната съквартирантка. Заспиването в 4 на гостоприемния диван в квартирата на момичетата (бяха така любезни да ме приютят, че по това време на нощта не беше идейно да се прибирам пеша до хотела).
Ebony and Ivory
Така се казват бонбоните, които направихме с Димето, вдъхновени от бадемовите бонбони на Йоана. Въпреки нашето новаторско решение да сложим noisette вместо млечен шоколад (нямаше в магазина просто), шоколадовата глазура внезапно взе, че свърши малко след половината бонбони. Запазихме хладнокръвие и ги овалихме директно във филираните бадеми. И двата вида бонбони станаха умопомрачително вкусни, а ето и снимковите доказателства:
Що е то?
Ха сега да видим някой от вас ще се сети ли… :)
Редактирано: Въпросът беше по-скоро – ще се сети ли някой защо съм го нарязала така? :)