Виена

И аз да драсна няколко реда впечатления, няма само Димето да разправя за Брюксел, я! ;)

Неща и моменти, с които ще запомня Виена:

Първото, което видях, изпълзявайки от метрото с куфарчето на колелца – съботния битпазар по голямата улица, водеща към Karlsplatz и огромното розово фламинго, нарисувано на сградата в началото на улицата.

Страхотните ребърца и бирата от кана в 1516.

Мелницата за туристи – сувенирните магазинчета във всеки музей и замък с хиляди малки, ненужни, но толкова симпатични боклучки.

Двуметровия вурст и гулаш в тенджерка в Centimeter. Случайната среща на три различни маси българи, които се оказа, че се познават от някъде. Забавното запознанство с родителите на Нушка. За пореден път се убедих, че светът е едно малко селце.

Charlie P’s Irish Pub – любимото барче на студенти от цял свят. Приятния разговор до 3 с две момичета, с които се запознах същия ден: Бубето – приятелка на Ивето и Анджи – най-милата и прекрасна, добре, че беше тя да ни разведе и разкаже за Виена; и нейната съквартирантка. Заспиването в 4 на гостоприемния диван в квартирата на момичетата (бяха така любезни да ме приютят, че по това време на нощта не беше идейно да се прибирам пеша до хотела).

Брулещите ветрове и дразнещия ситен дъжд, който валеше от всички страни на следващия ден.

Виенската сладкарница в замъка Schönbrunn и умопомрачителните тортички, които пробвах от чиниите на другите. Толкова бяха вкусни, че чак ме беше яд защо не си падам по сладките неща, ми съм такова месоядно – дори там си поръчах наденички! :)

Стоенето пред зала Stadhalle с табелка Продават се 2 билета на оригинална цена, написано любезно от Бубето на немски. Пазарлъка до последните минути преди концерта. Страшно се забавлявах и в крайна сметка успях да ги продам, макар и с 35 евро загуба.

За концерта ще разкажа в отделен пост, въпреки че не съм сигурна дали мога да го опиша с думи.

Последния ден, посветен на шопинг. Три бесни женки опустошават магазините във Виена. Писъци от радост и сълзи от мъка, че не можем да купим всичко, защото нямахме вече ръце да носим и крака да обикаляме още, и защото нямаше място в ръчния багаж. В края на деня усещах всяко камъче под краката си – бяха станали на баници.

Решихме да вечеряме във въртящия се ресторант на кулата, който Димка горещо ни препоръча, но естествено ударихме греда, защото не бяхме направили резервация, разчитайки, че все пак е понеделник.

Определено никога няма да забравя висенето 25 мин на спирката на автобуса, вкочанени от студ, кисели и подсмърчащи, с всичките торби от пазара, докато най-сетне се сетихме да погледнем разписанието и да установим, че следващият автобус ще дойде след още 20 мин. Добре, че мина едно такси и така пък разгледахме вечерна Виена отгоре (все се забивахме в това метро, че нали беше кучи студ!)… и да, много е красива!

Няма също да забравя как на следния ден в метрото на път към летището за малко да ме оберат двама араби (мнооого са бързи, ееййй) и ако не се бяха полакомили за парите в чантата ми, щях да се сбогувам с всички, разбирайте абсолютно всички, документи за самоличност, и… не ми се мисли какво щях да правя.

Пред check-in гишето пък едно прекрасно голямо черно куче се изака директно на плочките и се разнесе такава смрад, че за малко щях да си забравя паспорта на гишето, бързайки да се махна от мястото на произшествието.

(Уж трябваше да бъдат няколко реда… :))

Като цяло каквото можахме видяхме, пихме, ядохме и взехме от Виена за тези 4 дни и се върнахме усмихнати и щастливи в България.

И все пак… вкъщи си е най-хубаво! :)

Home, home again
I like to be here when I can
And when I come home cold and tired
Its good to warm my bones beside the fire
Far away across the field
The tolling of the iron bell
Calls the faithful to their knees
To hear the softly spoken magic spells.

Снимки от Виена ще кача, когато успея да ги събера от различните апарати и да ги обработя.