Истории за тоалетни
Не в банята, а в тоалетната стават чудеса. (Викторе, ти да мълчиш! Нямам предвид такива чудеса! :))
Обикновено най-добрите ми хрумвания идват именно там (, където и царят ходи сам). Също там се сещам за нещо, над което съм се мъчила дълго време – име на песен, изпълнител или някого, когото съм срещнала случайно, но не съм могла да направя връзката между лицето и човека.
Природата ме е създала пикла и ме е принудила да знам къде е и как изглежда тоалетната на всяко едно заведение, бензиностанция или къща, в която съм била. Това ми е дало възможност да видя доста чудати тоалетни.
Новата година
… започна особено. Времето беше странно топло – и вчера, и днес. Разхождах се с разкопчано тънко яке и се радвах на пролетта, заблудила се да намине насам.
Новата година беше посрещната вкъщи с любимото същество, само двамата, с бира и 4 вида баници с различни меса, синьо сирене, маслини и късметчета. И тишина. Имах огромна нужда от тази тишина.
После, естествено, наруших тишината с глупавите си страхове, но по-добре да не разказвам за това.
Пожелавам ви прекрасна година, мили хора! Нека всички грижи, болести, мрачнотии и лошотии да са отминали с 2009-та година. Нека в тази да има само светлина и мир. И много любов, към всичко, което ви обкръжава. Пожелавам ви го от сърце!
А сега да се похваля с подаръците, които получих. :)
Първия сама си го подарих – малко канап, пирони, щипки, снимки и с безценната помощ на Аничка.
Змията
Имам задача да напиша кратка приказка. Не беше задължително да е тази вечер, нито да е свързана по някакъв начин с чудесата по Коледа, но една змия трябваше да е главен герой и то – добър герой.
Сетих се за следната история. Преди няколко години (много, примерно 10) един човек ми я разказа. Дали я беше сънувал или измислил или написал, не си спомням. Но по някакъв начин историята ме е впечатлила повече, отколкото съм си мислела тогава, след като и до ден днешен се сещам за нея.
Знам, че този човек ме чете от време на време, и може би не си спомня, а може и аз да не я разкажа вярно и да я изкривя по свое усмотрение…, но му благодаря. Че го има.
Един човек лежал на любимия си камък насред зелена поляна. Слънцето меко огрявало лицето му и той постепенно се унесъл в сладък сън. Сепнал се от внезапния студен допир по ръката си. Една змия спокойно пълзяла по тялото му и проучвала всяка част от него. Човекът се уплашил, но не посмял да помръдне. Накрая решил, че ако й се довери и заспи отново, тя няма да го ухапе. Така и направил, а когато се събудил, змията била изчезнала.
Всеки сам си намира поуките. :)
Хубави дни!
Предколедно
19:35 ч, София. Бъдни вечер. Последните закъснели хора бързат към празничната семейна трапеза. Улиците са празни. Денонощното гише до нас за единствен път в годината няма да работи през нощта.
С майка ми обаче решихме да подраним с частта пиене и плюскане. Преядох с немчета и рано-рано се прибрах, с планове да разчистя къщата и да люпя семки. И малко да се погрижа за себе си. Имах няколко любезни предложения за гости и обикаляне на църква тази вечер, но ги отклоних. След дългоочакваното финале гранде на сезона в работата имам нужда от малко тишина.
Във Виет Нам са с 5-часова преднина и отдавна вече са станали от масите. Освен малкото истински католици, тръгнали на коледна литургия, стотици невярващи хора следват модата да се събират тази вечер по църквите – от любопитство и жажда за тълпа.
В Канада е все още утро. Едно девойче е грипозно, далече от дома и вероятно кисело. Съвсем разбираемо. Опитвам се да я разведря, без да намесвам Коледния дух. Без да звуча като банално пожелание от реклама по радиото, придружено от весели звънчета.
Трудно е да бъдеш добър и опрощаващ, ужасно трудно. А да се стараеш да бъдеш такъв само около Коледа, е лицемерно и гнусно. Огорчението и болката са нещо естествено и човешко, но е по-добре да ги пуснеш да изтекат в канала, за да заживееш с мир в душата си и да бъдеш щастлив.
Това е моето пожелание към вас. Не само за тази нощ и дните след нея. Бъдете добри! Чудесата не се случват нито само в тази нощ, нито сами, без наша намеса.
Сложете си шапките, деца!
Така майка ми ни казваше всеки път, като излизахме през зимата. Тя и през лятото ме караше да нося шапка, защото черната ми азиатска коса много привлича слънцето, а на мен често ми течеше кръв от носа в жегите. И трябва да призная, че колкото и да мразя да си слагам шапка, факт е, че тя помага понякога. Най-вече когато навън е такава истинска зима.
Най-актуалният лаф за сваляне на мацки по това време: „Искате ли да Ви услужа със своята ледочистачка?“ :)
Красиво е. Оставяйки настрана кишата, непочистените улици, заледените тротоари и превиващите се от студ хора. Оня ден минах покрай една малка уличка, пресечка на Черни връх и Богатица, и ми се щеше да спра и да погледам. Дърветата от двете страни бяха образували бял коридор, сякаш през който ако минеш, ще попаднеш в някоя вълшебна страна.
Време е за чаша червено вино и една зимна приказка. Хубави снежни дни на всички!